— Много интересно, нали? — подхвърли Кастило. — Казва ли се кой е убил и ограбил господина?
— Тук пише, цитирам: „разследването е поверено на гореспоменатите офицери“, които ще докладват лично на долуподписания…
Кастило се замисли за момент, след това попита:
— Нещо ново от финансовия свят?
— Един изнервен китаец пита за теб час по час. Вече си представя как са го погнали данъчните и как го карат към затвора „Левънуърт“, защото притежава прекалено много пари в офшорна сметка.
Кастило се разсмя.
— Май наистина е най-добре да се върна. Само че не знам кога ще успея да хвана самолет.
— Ако успееш да намериш малко време и да вмъкнеш и това в натоварената си програма, имаш резервация за „Континентъл 5566“, който излита от Сан Антонио в пет и четирийсет и пет. Ще кацнеш на „Дълес“ след едни нищо и никакви три междинни кацания и едно прекачване в единайсет и половина.
— По дяволите!
— Само те бъзикам, Чарли. Спокойно. Полетът е без прекъсване. Госпожа Форбисън ти направи резервацията.
— Добре. Когато дойда, след три или четири часа, задължително ще те събудя, стига да успея да хвана такси на „Дълес“.
— На летището ще те чака личният ти „Юкон“ — успокои го Милър. — Тя уреди и това. Оглеждай се за тежко въоръжен мъж с измъчена усмивка.
— Няма нужда. Ще хвана такси.
— Всъщност, Том Макгуайър каза на госпожа Ф. да уреди тази работа. Свиквай, надувко. Сега вече можеш с право да се надуваш.
— Чао, Дик. Благодаря ти.
Той затвори и отнесе телефона на верандата. Всички го чакаха търпеливо. Бяха му сложили пържола в чинията.
— Какво искаше Дик? — полюбопитства Фернандо.
— Похапни пържола. Ще ти трябват сили за пътуването.
— Фернандо, никъде няма да ходиш — заяви троснато Мария.
— Тук ли ще го оставиш, когато заминеш? — попита невинно Кастило.
— Няма да ходи никъде с теб. Точка — повтори твърдо Мария.
— Че кой е казал, че ще заминава с мен? Въпросителен знак. Говорех за пътуването оттук до „Каза Лопес“. Точка. А ти какво си помисли? Въпросителен знак.
Фернандо се разсмя.
— Май те сложиха на място, мила — обади се той.
— Хорхе, запетайка — обърна се десетгодишният Фернандо М. Лопес към брат си, — би ли ми подал маслото, въпросителен знак?
— Не, запетайка, няма, удивителен знак! — отвърна широко ухиленият Хорхе Лопес.
Abuela, намръщена досега, се усмихна.
— Защо ли изобщо си отварям устата — възкликна Мария. — Като че ли не те знам какво представляваш. Трябва просто да си седя мирно и кротко и да оставя Карлос да ме прави на глупачка, докато съпругът ми и децата ми се подиграват.
— Грингото прави на глупаци единствено хората, които обича — отвърна Фернандо.
— Моля те, не го наричай така — гракнаха в един глас Фернандо-младши и Хорхе, а след това погледнаха баба си. — Знаеш, че не му е приятно.
Фернандо-младши побърза да добави:
— Не ми е приятно, удивителен знак!
— Баща ми ме предупреждаваше, че правя голяма грешка, като се омъжвам в това семейство — не се остави Мария, въпреки че вече се усмихваше.
Когато колата пристигна, Abuela излезе с него.
Отпред бе спрял сребрист „Ягуар XJ8“.
— Симпатично возило, Abuela — отбеляза Чарли. — Ново е, нали?
— Фернандо ми прати един мерцедес — обясни тя. — Дванайсет цилиндъра. Черен. Накарах го да си го вземе. Чувствах се като гангстер, като член на мафията. Тази мога да я карам и аз.
— Ето значи как Мария се е сдобила с мафиямобила.
— Беше по-разумно Мария да я кара. Иначе той щеше да загуби куп пари. Не можеш просто така да върнеш нов автомобил.
— Значи Мария няма нищо против да се чувства като гангстер и член на мафията.
— Добре че никой не повдигна въпроса, докато тя беше тук — отвърна Abuela. — Миличък, трябва ли непрекъснато да я дразниш?
— Видях, че и ти се усмихваше, докато момчетата си играеха с пунктуацията.
— Много са умни, нали? Толкова много ми напомнят за вас с Фернандо.
— Доста стряскащо звучи.
Тя не отвърна нищо на тази забележка.
— Тъкмо това ти трябва, Карлос. Да си имаш собствени момчета. Едно хубаво семейство.
— Аз си имам хубаво семейство. Просто си нямам жена.
— Има ли някакво развитие в това отношение?
— Да не би Фернандо пак да е клюкарствал?
— Как е госпожицата от Тайните служби!
— Обездвижили са ѝ челюстта. Ако успея да я накарам да остане така, може и да се получи нещо между нас.