— А втората?
— Помислих си, че може да се отбиеш в бара, преди да се качиш в стаята.
— Ти си екстрасенс! Освен това аз черпя.
— Та затова си помислих, че няма да е зле да те предупредя какво те чака — продължи Милър, замълча за кратко, след това добави: — Бившият регионален директор на ЦРУ за югозападна Африка.
— Сериозно?
— Сериозно. Онази вечер си седях в бара и си пийвах, когато усетих някакво зловредно лъчение. Огледах се и я видях — самата госпожа Патриша Дейвис Уилсън, от плът и кръв. Ама каква плът само се показваше изпод роклята.
— И какво стана?
— Нищо не стана. Беше с някакъв тип, за когото много подозирам, че не се казва господин Уилсън. Беше по-млад дори от нас с теб.
— Ти сигурен ли си, че тя те позна?
— Зловредното лъчение разкри без следа от съмнение, че ме е познала. Искам да ти кажа, че мартинито ми буквално замръзна. Трябваше да го дъвча като буца лед.
— Сигурно е решила, че ти си виновен, задето я уволниха.
— И на мен ми мина през ума — отвърна Милър. — А пък после ми хрумна един още по-неблагоприятен сценарий, че не са я уволнили.
— Мислиш ли, че е възможно?
— Знаеш как е в агенцията по-добре от мен — отвърна Милър. — Да уволниш някого, е равносилно на признание, че агенцията не е съвършена. — Има ли начин да разберем какво става? Дали да не накараме Том Макгуайър да поразпита.
— Много си назад с материала, Чарли — отвърна Милър. — Тъй като съм убеден, че човек трябва да опознае врага, още на следващата сутрин позвъних в Ленгли, представих се на шефа на Информационния отдел като шеф на Информационния отдел на Звеното за организационен анализ…
— Ти сериозно ли говориш?
— Естествено — отвърна Милър. — След това попитах дали имат служителка на име Патриша Дейвис Уилсън, с какво се занимава въпросната дама.
— Те казаха ли ти?
— Шефе, на теб някой казвал ли ти е, че в повечето важни агенции има длъжност Връзки с обществеността и служителите са инструктирани да отговарят на всички въпроси.
— Не, никой не ми е казал.
— Трябва да прекарваш повече време в офиса, шефе. Какво ли не се случва при нас. Та въпросът ти беше: „Те казаха ли ти?“. Да, казаха ми. Слушай сега, направо ще паднеш от кеф — госпожа Уилсън е главен аналитик в отдел „Южна Америка“.
— Господи!
— Господи, я — отвърна Милър. — Което ще рече, че има достъп до всичко, до което се доберат слухарите от агенцията, и — което е още по-важно — което се случва там.
— Трябва да направя нещо по този въпрос — измърмори Кастило.
— Да не би да имаш предвид да я обезвредиш? Кажи, Чарли?
— Още не знам. Просто не искам тази жена да си вре носа в онова, което става и тепърва ще става.
— Носът ѝ не ме притеснява толкова, колкото устата.
— Ти спомена ли пред някого?
Милър поклати глава.
— Първата ми работа утре сутринта е да се видя с Мат Хол — заяви Кастило.
— Първата ти работа утре следобед — поправи го Милър. — Той е в Сейнт Луис и оттам заминава за Чикаго. Очакват го в пет и трийсет. В Белия дом има прием и е длъжен да присъства.
— Добре де, първата ми работа утре следобед — примири се Кастило. — По дяволите! Трябва да замина за Европа, а ми се искаше да отскоча до Филаделфия да видя Бети, преди да тръгна. Сега или няма да мога да се видя с нея, или ще се наложи да отложа виждането с ден-два.
— Това означава ли, че няма да ме черпиш в бара?
— Ще те черпя с две питиета даже — успокои го Кастило. — Може дори повече.
— В бара на хотела ли?
— Доколкото си спомням, онзи път бяхме невинни жертви. Защо да се страхуваме, че ще се натъкнем на злобарката?
— Стига, Чарли! Много добре знаеш защо, дяволите да те вземат.
— Притежавам силата на десетима, защото сърцето ми е чисто. Няма да позволя на въпросната „дама“, не че думата ѝ подхожда, да ме прогони от бара.
Милър изсумтя.
ДВЕ
Звено за организационен анализ
Вътрешна сигурност, комплекс „Небраска“
Вашингтон, окръг Колумбия
08:25, 4 Август 2005
Госпожа Агнес Форбисън, заместник административен директор на Звеното за организационен анализ, майор Ричард Милър — младши, шеф на Информационен отдел в Звеното за организационен анализ и самият шеф, майор К. Г. Кастило, се бяха изправили на килима почти в средата на кабинета. Майор Милър се подпираше на дебел бастун.