— Забрави да кажеш чернокож. Много е важно.
— Да, чернокож. Ще поговоря с Макгуайър. Може да уреди Тайните служби да те вземат на работа.
— Май няма да успея да мина и техния преглед за физическа годност.
— Все нещо ще измислим. Не ми е приятно да ти го казвам, Дик, но наистина се нуждая от теб.
— Ако бях убеден, че наистина е така, Чарли…
— Някога да съм те лъгал?
— Нали не очакваш отговор на този въпрос?
— В такъв случай ми е необходим човек — по-точно ти който да ми пази гърба от противния натрапник, дето ми го натресе Монтвейл. Това е самата истина.
— Не можеш ли просто да кажеш: „Много благодаря, но нямам нужда от човек, който да се занимава с връзките с обществеността?“
— Очакваш да кажа подобно нещо на посланик Монтвейл, директор на Националното разузнаване? Той не е свикнал да му се отказва, а и се опитва да ни бъде от помощ.
— Какво е намислил?
— Цялата тази работа с агента на президента никак не му е по вкуса. След като не успя да ни превземе — а съм напълно убеден, че точно това се опитва да направи — ще се опита да ме изхвърли от бизнеса.
— И какво от това? Какво ще направят? Ще те върнат в армията ли? Боже, защо и пред мен нямаше такива възможности?
Кастило не коментира тези думи. Вместо това попита:
— Кога ще стане?
— Ще ми дадат трийсет дни, след като ме върнат на ограничена служба, което ще рече през следващата седмица или десетина дни. Тогава трябва да се съглася на „частично годен“ и бързичко ще се озова в някой офис за донаборници или ще се пенсионирам по болест.
— Значи имаме достатъчно време — успокои се Кастило. — Забрави онези простотии да работиш като наемник, моля те.
Милър кимна.
— Благодаря ти, Чарли — въздъхна той.
— Господи, тази бира така ме изкушава — призна той.
— Тогава се поддай на изкушението — подкани го Милър.
— Това и смятам да направя. Ще си взема една. Ти искаш ли?
Без да дочака отговор, той влезе в хола и се отправи към барчето. Тъкмо вадеше бирите, когато чу телефона да звъни и се върна в стаята. Милър му подаде слушалката.
— Твоят ангел хранител те спасява от изкушението — пошегува се той.
Кастило се протегна към слушалката.
— Кастило слуша.
— Обажда се Мат Хол, Чарли.
— Слушам, господине.
— Две промени в плана — започна Хол.
„За какъв план става въпрос?“
— Слушам, господине.
— Ще мина да те взема в седем и половина, не в осем.
— Моля?
— Казах, че ще мина да те взема в седем и половина, не в осем.
— Къде ще ходим, господине?
— Нали ти казах. В Белия дом.
„Разбира се, че не си ми казал. Каза, че ти ще ходиш в Белия дом. В седем и половина трябваше да се кача на самолета за Филаделфия“.
— Вероятно не съм разбрал съобщението ви, господине.
— Очевидно — отсече Хол. В гласа му прозвуча раздразнение. — Второто е, че президентът настоява да си облечен в униформа.
— Моля?
— Преди десет минути президентът каза, цитирам: „Кажи, ако обичаш, на Чарли да си облече униформата“, край на цитата.
— За какво става въпрос? — попита напълно обърканият Чарли.
— Главнокомандващият не сподели с мен причините за тези свои думи — отвърна Хол. — В седем и трийсет ще те чакам на входа на Седемнайсета. Копчетата и обувките да са лъснати. Бързам, Чарли.
Той затвори.
— Мама му стара! — възкликна Чарли.
— Виждам, че новините са добри.
Кастило не отговори. Приближи се до гардеробната. Милър го чу да мърмори:
— Благодаря ти, „Уест Пойнт“.
Излезе от гардеробната, понесъл огромен калъф за костюм.
— „Благодаря ти, «Уест Пойнт»“ ли каза? — полюбопитства Милър.
— Точно така — потвърди Кастило. — Първото, което научих там, бе, че когато прецакаш нещата, единственото задоволително извинение е „Нямам никакво извинение, господине“. Второто бе да си гладя и чистя униформата в мига, в който я сваля, защото някой гадняр може да те накара да я облечеш, когато най-малко очакваш, затова трябва да е готова.
— А в нашия случай гаднярът е почитаемият Матю Хол. Защо иска да си облечеш униформата?
— Лошото е, че президентът иска — отвърна Чарли, докато сваляше ципа.
— Ама какво става?
— Мама им стара, нямам никаква представа — отвърна Кастило. — Тъй като бях добър войник, ще се появя на уреченото място, в уречения час, във въпросната униформа.