„Направо не е за вярване!“
— Щом подполковникът се приближи, за да можем с генерал Нейлър да му сложим новите нашивки — обясни президентът и даде знак на Чарли да се приближи, — ще кажа няколко думи.
Фотографът се приближи и защрака с фотоапарата. Кастило, без дори да се замисля, застана мирно до президента.
— Как да свалим старите? — попита президентът и подръпна пагоните на Кастило.
— Позволете да ви покажа, господин президент — предложи генерал Нейлър. Подаде нещо на президента и положи ръце на раменете на Кастило.
Кастило сведе поглед, за да разбере какво е подал Нейлър на президента.
„Естествено, парадни пагони с криле. Само че не са нови. Господи, неговите са“.
Кастило усети как очите му се пълнят със сълзи.
— И се плъзват оттук — демонстрира Нейлър.
Фотографът обикаляше около групата и не спираше да щрака с „Никона“, докато президентът нагласяше единия пагон, а Нейлър се бе заел с втория, когато застанаха рамо до рамо, когато президентът, а след него и Нейлър стиснаха ръката на Чарли, и накрая, докато останалите в стаята го поздравяваха. И директорът на Националното разузнаване, и секретарят на отбраната го поздравиха. Първата дама, държавният секретар и госпожа Хол го целунаха по бузата. Накрая фотографът снима всички заедно.
— Сега искам да кажа няколко думи — каза президентът. — На някои от вас им е известно, че съм главнокомандващ. Преди да стане въпрос за повишението на подполковник Кастило, аз наивно вярвах, че щом издам заповед, тя ще бъде изпълнена. Научих, че това не важи, когато става въпрос за повишение на офицери.
— Когато майор Кастило откри и върна откраднатия от терористи „727“ — след като цялата разузнавателна общност го търси безуспешно, след като научихме колко малко е оставало терористите да постигнат целта си и да блъснат самолета в „Либърти Бел“ в центъра на Филаделфия, след като цялата разузнавателна общност отхвърли категорично подобна възможност — аз си казах, че едно най-обикновено повишение не е достатъчна награда за изключителната служба на Кастило в полза на страната.
— Както Мат Хол ми каза, по онова време майор Кастило е бил определен за повишение в чин подполковник заради изключителната му служба.
— Затова попитах генерал Нейлър „Как да го повиша?“ и генерал Нейлър ми каза, че не може да бъде повишен просто така. Може би причината бе, че генерал Нейлър и подполковник Кастило са твърде близки и генералът не е искал отстрани да изглежда така, сякаш към Чарли има по-специално отношение. Затова се обърнах към началник-щаба на армията и му обясних, че познавам един изключителен майор, възпитаник на „Уест Пойнт“, „Зелена барета“, като самия началник-щаб, който не само че е бил посочен за повишение в чин подполковник, а има забележителни заслуги, и ме интересува защо не може да бъде повишен незабавно. Началник-щабът обясни, че не било толкова просто, че като възпитаник на „Уест Пойнт“ и „Зелена барета“, майорът, за когото говоря, е наясно с положението. Което означаваше, че и главнокомандващият трябва да е наясно.
— Затова главнокомандващият се оттегли, звънна единствено на генерал Нейлър и му нареди в момента, в който научи, че скърцащите колела на армейската машина са се задвижили и е дошло времето майор Кастило да бъде повишен, да ме уведоми незабавно. И той наистина ме уведоми онзи ден.
Обърна се към Кастило, стисна дясната му ръка и отпусна лявата на рамото му.
— Затова, подполковник Кастило, ще трябва да се задоволите с позакъсняло повишение, вместо с напразни очаквания. Поздравявам те, Чарли.
— Благодаря ви, господине.
Последва любезен смях, аплодисменти и присъстващите отново стиснаха ръката на подполковника.
— Въпреки че държавният секретар недоволства, че след още една чаша ще предам управлението на страната в ръцете на гостите, нека вдигнем тост за новия чин на подполковник Кастило — предложи президентът.
Сервитьор в бяло сако внесе поднос с чаши шампанско и поднесе на всички.
— Дами и господа — продължи президентът с вдигната чаша. — За подполковник К. Г. Кастило.
Президентът тъкмо поднасяше чашата към устата си, когато служител му даде знак, че го очакват на телефона.
— Двамата с Натали очакваме това обаждане — обясни президентът. — Бихте ли ни извинили, ако обичате.
Двамата с държавния секретар излязоха от стаята.
Генерал Нейлър се приближи до Чарли.
— Благодаря за крилете, господине — усмихна се Чарли.