— Или е известна, или е някоя скъпо платена проститутка — отвърна Кастило.
— Две възможности, които в никакъв случай не са взаимно изключващи се — обобщи Дешамп.
Кастило се разсмя.
— Та, разказвах ви за „Континентал“, нали така? — попита представителят на ЦРУ и продължи, без да дочака отговор: — Тъкмо в „Континентал“ — доколкото си спомням през 1880 година, но не съм убеден — станал най-забележителният рекламен заговор на всички времена.
— Рекламата винаги ми е била слабост — закима Кастило. — Разказвайте.
— Туризмът тъкмо започвал да процъфтява и да се превръща в доходоносен бизнес — обясни Дешамп. — И англичаните, и италианците, и германците, и, разбира се, французите се съревновавали с безмилостните долари на янките туристи. В Манхатън почти нямало бил борд, на който да не приканват янките да отскочат до Англия, Италия, Германия или Франция. Те били толкова много, че почти никой не ги забелязвал. А рекламата била скъпо удоволствие, което доста притеснявало французите.
— Дълго умували и докато проучвали въпроса, французите осъзнали, че рекламата прокарва новите идеи. Сигурен съм, че ще си спомните, че Едисон тъкмо бил създал електрическата крушка, така че било желателно в рекламите да се появи и крушка. Французите отлично знаели, че янките си падали по гърдести мадами, затова в рекламата трябвало да има и едрогърда мацка. Какво ще кажете за една цицореста мадама, вдигнала над главата си електрическа крушка?
Чарли се изсмя гръмко.
— Кучи сине, хвана ме. Статуята на свободата.
Дешамп се усмихна и кимна.
— Ако я дадем на янките, сетили се хитрите жабари, ако я наречем „приятелски подарък“ или нещо подобно, янките не само че няма да я махнат — нали са готови и на глава да се изправят, само и само хората да ги харесват — ще я поставят на място, където всички да я виждат. Ако им я дадем, те ще плащат за поддръжката ѝ. Ако си изиграем картите както трябва, можем дори да ги изнудим да платят една част от нея — по-голямата част.
— Господи, това историята е невероятна наука — отбеляза Кастило.
— Срещата се състояла във вашия хотел — продължи Дешамп. — А това е „Рю Дану“, където се намира легендарният нюйоркски бар „Харис“. Сигурно ще ви се стори интересно, че Ърнест Хемингуей често-често се отбивал в „Харис“.
— Невероятно — потвърди Кастило, докато Дешамп задържа отворена вратата на бара, за да влезе.
— По онова време Париж е бил известен като интелектуалния център на света. Истината е, че преди да пратим тук ракети „Пършинг“, за да им спасим жабарските задници, те бяха опразнили френската хазна и бяха заличили цяло едно поколение мъже във войната с швабите…
Той замълча, за да упъти Чарли. Посочи стълбите към подземния етаж. Последва Кастило по тесните извити стълби, след това двамата се настаниха на високи столове на бара и агентът продължи, откъдето бе прекъснал:
— Който разполагал с доларите на янките, животът тук му се струвал евтин. Да не говорим, че повечето млади жабарчета се били споминали из окопите, нямало проблем да откриеш подходящото място, за да си навреш оная работа.
Барманът дойде за поръчката.
— Предлагат и други неща, но хамбургерите са без грешка — обясни Дешамп.
— Става — съгласи се Кастило.
Дешамп поръча — на съвършен френски с парижки акцент, отбеляза Кастило — хамбургери, не препечени, и две бутилки бира „Дортмундер Юнион“.
— Не ви ли се струва интересно, хер Госингер, че сте отпуснали седалищните си части на мястото, на което е много вероятно едно време да е седял Хемингуей?
— Наистина съм впечатлен — потвърди Кастило.
— А ще ви бъде ли интересно, ако ви разкажа една истинска история от времето, когато Хемингуей е бил във армията?
— Разбира се.
— Карал линейка в италианския армейски медицински корпус — започна отново Дешамп. — Както вероятно знаете, уважаеми хер германец, шофьорите на линейки са редници. От време на време се появявал по някой редник I-и клас, дори някой ефрейтор, служил дълго и предано, но обикновено зад волана сядали редници.
— Май е така — съгласи се Кастило.
— Хемингуей бил лейтенант — уточни Дешамп. — Италианското правителство преценило, че няма да е твърде добре, ако всички американски момчета, хукнали да изпълнят патриотичния си дълг във войната, вземат да пишат на маминките как в италианската армия редниците карали линейки, как ги хранели и пояли, затова решили да ги направят младши лейтенанти.
— Наистина ли?
— Самата истина. Нали ви беше интересно?