— Точно така, господине. Може да се каже, че отговарям за тях, тъй като съм главен агент. Но всъщност не е точно така, ако разбирате какво се опитвам да ви кажа.
— След като всъщност не отговаряш за агентите, Монахан, кой тогава отговаря?
В първия момент агентът му се стори учуден, след това отвърна:
— Вие, господин посланик.
Макгрори си помисли: „Копелето гадно! Той тъп ли е, или просто се прави на тъп?“
След това продължи с разпита.
— А специален агент Юнг за кого работи?
— Докато беше тук, работеше за вас, господине.
— Не за държавния секретар, така ли?
— Ако проследим веригата на командване, може и така да се каже — отвърна Монахан. — Досега не се бях замислял. Той работеше за вас, а вие работите за държавния секретар, нали следите мисълта ми? В този смисъл може да се каже, че работи и за държавния секретар.
Сеньора Обрегон надникна в кабинета.
— Господин Хауъл е тук, господин посланик.
Макгрори си каза: „Напълно безсмислено е да продължавам с тази работа“.
Обърна се към агента.
— Монахан, трябва незабавно да се срещна с господин Пауъл. Да си на мое разположение.
— Добре, господине.
— Сеньора Обрегон, поканете господин Хауъл — нареди Макгрори.
— Много интересно — отбеляза културният аташе Робърт Хауъл и върна съобщението на Макгрори. — Интересно, какво ли означава всичко това?
— Надявах се ти да ми кажеш — засече го Макгрори.
— Мога само да предполагам. Тъстът на господин Мастърсън е пенсиониран посланик. В Буенос Айрес чухме, че имал проблеми със сърцето, може би затова секретар Кохън…
— Питам как така Юнг се оказва в екипа на секретаря? — прекъсна го Макгрори.
— Господин посланик, вие така и не сте споменавали този факт пред мен. Аз си мислех, че Юнг е поредният агент на ФБР.
— Нямах представа, че е в екипа на държавния секретар, Робърт — призна Макгрори.
— Наистина ли? Става още по-интересно. Какво ли е правил тук, след като дори вие нямате представа? Какво казва Монахан?
Макгрори не отговори на въпроса.
Вместо това продължи:
— Заместник външният министър Алварес е позвънил по телефона на Тед Детуайлър в осем тази сутрин. Питал дали Детуайлър ще бъде в кабинета си в девет и дали ще бъде така любезен да го покани на чаша кафе.
— Това пък защо? — учуди се Хауъл.
— Имам намерение да разбера. Щом Детуайлър дойде, ще го уведомя, че се е заразил с грип, и ще го пратя да си върви. След като няма как да предложи обещаната чаша кафе на заместник външния министър Алварес, ще го приема аз. Искам да присъстваш.
— Добре, господине.
— Господин посланик — сеньора Обрегон се показа на вратата. — Заместник външен министър Алварес и още един господин са тук за среща с вас.
Макгрори се надигна бързо от бюрото и се отправи към вратата, усмихна се широко и протегна ръка.
— Сеньор Алварес — започна той. — Каква неочаквана изненада!
Алварес, дребен спретнат мъж, отвърна на усмивката.
— Господин Детуайлър е настинал — продължи Макгрори. — Много неприятно, но — не бива да го казвам — но се радвам, защото така имам възможност да изпия чаша кафе е вас.
— За мен е истинско удоволствие да се видя с вас, господин посланик — каза Алварес и крепко разтърси ръката на Макгрори. — Единствено се надявам да не обърквам натоварената ви програма.
— В програмата ми винаги има място за вас, сеньор Алварес — отвърна любезно Макгрори.
— Позволете ми да ви представя сеньор Ордьонес от Вътрешното министерство — продължи Алварес.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас, сеньор. — Макгрори протегна ръка на Ордьонес. — Позволете да ви представя културния аташе, сеньор Хауъл.
Всички се здрависаха.
— Разбрах от сеньор Детуайлър, че посещението ви е напълно неофициално и приятелско — уточни Макгрори.
— Напълно — потвърди Алварес. — Знаех, че двамата с Ордьонес ще бъдем наблизо, и тъй като от доста време не бях виждал приятеля си Детуайлър, реших да се самопоканя на кафе.
— Много му се искаше да се видите — обясни Макгрори.
— Бихте ли предали най-искрените ми пожелания за бързо оздравяване? — помоли заместник-министърът.
— Тъй като посещението ви е напълно неофициално, както сам казахте, може ли да предложа сеньор Хауъл да остане да пие кафе с нас?
— За мен ще бъде истинско удоволствие — кимна Алварес.
— Заповядайте, седнете — покани ги Макгрори и посочи креслата и канапето до масичката за кафе. След това повиши глас: — Сеньора Обрегон, бъдете така любезна да ни донесете кафе и сладки.