— И не успяхте да идентифицирате нито едно от телата, така ли? — настояваше посланикът.
— Единственото, което успяхме да научим за телата, е, че са положени всякакви усилия, за да не можем да ги идентифицираме. Не носят нищо, което да ни насочи кои са, а от дрехите са премахнати всички етикети. Взели са под наем мерцедес „Трафик“ на летището в Караско…
— Не трябва ли да покажете кредитна карта или шофьорска книжка, за да вземете под наем кола? — попита Хауъл. — И паспорт?
Макгрори отново го погледна злобно.
„Когато цялата тази работа приключи, ще ми изнесе лекция, че подчинените нямат право да се обаждат, освен ако посланикът не им е разрешил.
Извинете, господин посланик, но ми се стори, че няма да проявите никакъв интерес, а може да се окаже много полезно да разберем кои са нинджите и откъде са се появили“.
— И двете — потвърди Ордьонес. — Автомобилът е бил даден под наем на сеньор Алехандро Х. Гастор от Мадрид, който е представил испанския си паспорт, испанска шофьорска книжка и дебитна карта „Мастъркард“, издадена от „Банко Галиция“ в Мадрид. Испанският посланик научи, че нито паспорт, нито шофьорска книжка са били издавани на човек Алехандро Х. Гастор, че адресът на шофьорската книжка е на „Макдоналдс“.
— Много интересно — обади се Хауъл.
Помисли си: „Ордьонес си го бива. Питам се дали някой е забелязал моята кола там? Ами «Юкона» на посолството в Буенос Айрес, който е прекарал горивото? Нали му сложихме аржентински номера? Затова ли Ордьонес «клони към Аржентина». Затова ли е решил, че хеликоптерът е дошъл оттам?“
— Също и това. — Ордьонес подаде на Хауъл малко пластмасово пликче, запечатано отгоре. Вътре бе прибрана използвана гилза.
— Това е една от гилзите, които открихме в имението продължи Ордьонес. — Бяха общо сто и две, четирийсет и шест от 9 мм, седемдесет и пет .223 и тази.
— Прилича ми на „Уинчестър“ .308 — сподели Хауъл, докато оглеждаше гилзата през плика, след това го подаде на Макгрори и посланикът го завъртя внимателно между пръстите си.
Хауъл го наблюдаваше и се опитваше да прикрие колко се забавлява. „Господин Надут пуяк няма представа какво държи“.
Ордьонес не отговори веднага, след като чу забележката за .308.
Вместо това подметна:
— Деветмилиметровите са израелско производство. .223 са на американската армия. Това, разбира се, означава, че няма начин да разберем нищо полезно нито от 9 мм, нито от .223. Не можем и да разберем нищо за оръжията, които открихме на местопрестъплението, защото всички автомати „Мадсън“ са датско производство. Открихме пет автомата, а мъжете в черни гащеризони бяха шестима. Има следи, които подсказват, че нещо — по всяка вероятност шести „Мадсън“, но може да става въпрос и за друг вид оръжие — е било изтеглено изпод един от труповете на верандата.
— И двамата открити там са простреляни в главите. Един куршум се беше забил в стената…
— Нещо не разбирам — прекъсна го Макгрори. — Какво му е специалното на този куршум?
„Стига вече, Макгрори! Куршумът е онова заостреното нещо, което излиза от цевта, след като се чуе «Бум». Това, дето го гледаш, е гилза“.
— Господин посланик, това, което държите, е гилза, не куршум — поправи го Ордьонес. — Но е наистина специална.
„Сега вече мога да кажа със сигурност, че ми допадате, при това много, главен инспектор Ордьонес. Вие сте опасен човек, въпреки това ви харесвам“.
— И кое му е специалното? — попита Макгрори, без да крие, че не му е приятно някой да го прекъсва.
— Погледнете печата, господин посланик — насочи го Ордьонес.
— Добре — отвърна Макгрори и отново погледна инспектора. Очевидно очакваше той да му посочи печата, защото не разбираше за какво точно става въпрос.
— В основата на гилзата е, в пликчето, господин посланик — насочи го Ордьонес.
„Тесният край, господин Надут пуяк, онзи, на който няма дупка“.
Макгрори сви устни, целят пребледнял.
„Ако ни излезе късметът, той ще демонстрира пред всички прословутата си ирландска избухливост. Дали заради тази злобна липса на търпимост няма да ме обвинят в непатриотично отношение?“
— Е, и? — попита Макгрори, стиснал пликчето с два пръста.
— На печата пише „LC 2004 NM“, господин Посланик — търпеливо обясни Ордьонес. — Видяхте ли го, господине?
— По дяволите, това май не го забелязах. Не огледах внимателно гилзата, защото знаех, че е от пушката на снайпериста. Опитваш се да замажеш нещата, а това не е никакво извинение. Дарби каза, че хлапето е стреляло само два пъти, защо тогава не са прибрали и двете гилзи? Възможно ли е една пиклива гилза да скапе всичко?