— Струва ми се, че е искал да проведе неофициален разговор — отвърна Силвио.
— И аз така си помислих. Затова, когато пристигна, му казах, че Тиодор е настинал и аз ще пия кафе с него.
— Какво искаше?
— Водеше главен инспектор Ордьонес от „Вътрешен отдел“ — продължи Макгрори. — Инспекторът отговаря за разследването на убийствата в имението. След като се опитаха да шикалкавят известно време, той почти ме обвини, че съм бил наясно, че в престрелката са участвали „Зелени барети“, а аз съм скрил от него.
— А те участвали ли са? — попита Силвио.
— Дори да са участвали, нямам представа.
— А като посланик би трябвало да си уведомен, нали така?
— Би трябвало, Силвио. Ние сме висшите представители на американската власт в тази страна и никакви действия от страна на правителството не би трябвало да се провеждат без нашето съгласие и одобрение.
— И според мен е така — съгласи се Силвио. — А той защо е решил, че са замесени „Зелени барети“?
— Разполагаше с две неща — започна да обяснява Макгрори. — Първото беше — не знам как му казвате — онова, което остава, след като гръмне оръжието.
— За куршума ли говориш? — попита Силвио.
— Не, за другата част. Метално парче, приблизително толкова голямо.
Той разтвори пръсти, за да покаже големината на гилза.
— Струва ми се, че говориш за гилзата — сети се Силвио.
— Точно така.
— Какво толкова са открили по гилзата?
— Била някаква специална, от онези, които ги използвали единствено снайперистите в американската армия. А той разбрал, след като позвънил на уругвайския посланик във Вашингтон, който пък се обадил в Пентагона и там любезно разяснили какво става. Изобщо не са ме потърсили за съдействие. А когато едно чуждо правителство иска нещо от американското правителство, би трябвало да минат през посланика.
— Значи на базата на гилзата са решили, че са замесени наши „Зелени барети“. Нещо не се връзва.
— Освен това са открили, че е бил използван хеликоптер. Хората са чули, че наоколо лети хеликоптер, а после открили следи от ските — онези тръби отдолу, нали така се казват? — в някаква нива наблизо, където очевидно са презаредили. Ти имаш ли хеликоптер?
— Аз имам самолет — военният аташе разполага със самолет, армейски „Кинг Еър“ — намира се на Кампо Майо, но нямаме хеликоптер. „Кинг Еърът“ ни излиза толкова солен, че през повечето време стои, без да се използва.
„Как става така, че военният аташе на Силвио разполага със самолет, помисли си заядливо Макгрори, а моят няма!“
След това продължи разказа си:
— Според тях, който и да е оставил труповете, е разполагал с хеликоптер. Решили са, че е хеликоптер на „Зелените барети“.
— Може би просто стрелят на сляпо — предположи Силвио. — Сигурно са станали нетърпеливи. Убити са хора и очевидно не могат да разберат кой е отговорен.
— А ти имаш ли представа каква е причината за това клане?
Силвио поклати глава, отпи глътка вино и заяви:
— Искам да знам какво е правил този тип Лоримър с фалшивата самоличност в Уругвай. Ти имаш ли представа?
Макгрори поклати глава.
— Не, аз… опа, забравих да ти кажа. Лоримър е разполагал с цяло състояние — шестнайсет милиона долара — пръснати в няколко уругвайски банки. Парите са били изтеглени — ако трябва да сме точни, прехвърлени с трансфер в някаква банка на Каймановите острови — на следващия ден, след като е бил убит. Парите са минали през национална банка „Ригс“ във Вашингтон.
— Сериозно? А Лоримър откъде е имал толкова пари?
— В повечето случаи, когато става въпрос за подобни крупни суми, се знае, че са от наркотици — довери Макгрори.
— А разбрали ли са кой е изтеглил парите?
— Не са изтеглени, направен е трансфер. Не, не знаят.
— Ако си прав, Майк, а аз съм почти сигурен, че си прав, това обяснява много. Убийствата са начин на живот в наркокартелите. Нищо чудно да са се опитвали да сключат сделка в имението, нещо се е объркало и нещата са загрубели. Като се замисля…
— Цяло състояние от мръсни пари, фалшива самоличност… — мислеше на глас Макгрори. — Бертран е с фалшиво име, прави се на търговец на антики. Господи, като търговец на антики не му е било трудно да прекарва кокаин по цял свят. Кой ще тръгне да оглежда някоя ценна стара ваза или нещо подобно за наркотици.
— Точно така — съгласи се Силвио.
— Мисля си, че Лоримър може да е имал цяла стая, пълна с вази с кокаин — продължи Макгрори, въодушевен от собствената си находчивост. — Вече му е било платено. Ето откъде са парите. Когато клиентите са дошли да си приберат стоката, други наркодилъри — трудно се опазват подобни тайни — са решили да задигнат каквото докопат. Или пък са решили сами да откраднат стоката. Може би онези с черните гащеризони да са били повече от шестима. Онези, които са останали живи, са натоварили наркотика на хеликоптера и са си заминали, като са оставили мъртвите си приятелчета. Те не ценят човешкия живот. Диваци, животни, това са те.