— Пътува за Буенос Айрес.
— Добре. Супер. Ще се чуем, Дик.
— Да кажа ли на посланика къде заминаваш?
— Кажи му. Той така и така ще разбере.
— Как така?
— Ще използвам неговото въздушно такси до Будапеща — обясни Кастило. — Няма как да не разбере.
— Нещо не ми е съвсем ясно, но какво да се прави. Сигурно нямам нужното ниво за достъп до секретна информация. Пази си гърба, приятелю.
Кастило затвори и се върна при чантата с лаптопа, извади визитка и набра някакъв номер.
— Сега пък какво? — попита Ото Гьорнер.
— Обаждам се на въздушно такси да ме закара до Будапеща.
— Ще успееш ли да го уредиш? „Тагес Цайтунг“ ли ще плаща?
— Ще успея да уредя. Самолетите са собственост на ЦРУ и посланик Монтвейл ми каза, че мога да ги ползвам с предимство. И няма „Тагес Цайтунг“ да плаща, а доброто старо разузнаване.
— Тогава съобщи, че искаш две места — нареди Ото.
Кастило го погледна любопитно.
— Струва ми се, че имаш право. Ерик ми пробута прекалено много подробности — обясни Гьорнер. — Каза, че се спънал в кучето, докато слизал по стълбите. Ако наистина се беше спънал в проклетото куче, нямаше да ми каже. Всъщност, ако наистина беше паднал, изобщо нямаше да спомене. Сега вече държа да разбера какво става.
— Обажда се подполковник Кастило — представи се Чарли. — Намирам се във Фулда, Германия, и заедно с още един пътник искаме да се придвижим колкото е възможно по-бързо до Будапеща. Кой е най-добрият начин?
Трийсет секунди по-късно той затвори.
— Таксито ще ни чака в Лайпциг след деветдесет минути — обяви той.
ДВЕ
Кабинет на посланика
Посолство на Съединените Американски Щати „Лауро Милър“ 1776
Монтевидео, Република Уругвай
10:05, 6 Август 2005
— Хук става нещо, Робърт — обърна се посланик Макгрори към Робърт Хауъл. — Работата е толкова гнила, че двамата с теб трябва да я разнищим докрай.
— Не ви разбирам, господин посланик.
— Човек на твоята длъжност, Робърт, би трябвало да прояви повече любопитство към господин Юнг. Изведнъж го викат в Щатите, след това той се връща, за да оправя цялата работа с Лоримър.
— Признавам, че мислих по този въпрос — отвърна Хауъл.
— Може, разбира се, да е случайност. Само че е много малко вероятно.
— А вие какво мислите, господин посланик?
— Нищо конкретно. Двамата с теб ще разберем — отвърна Макгрори.
— Какво искате да направя, господине?
— Докато е тук, го дръж под око. Искам да знаеш къде ходи, с кого разговаря и така нататък. Подозирам, че има някаква връзка със събитията в имението, и искам да разбера какво точно е направил.
— Има ли причина да мислите, че той има… „някаква връзка“… със събитията в имението?
— Чисто и просто интуиция — отвърна Макгрори. — След като си бил в тази игра достатъчно дълго, като мен, развиваш усет и интуиция.
— Абсолютно прав сте, господин посланик.
— Затова искам да следиш всяка негова стъпка.
Хауъл кимна. „Май току-що се превърнах в лисицата, на която е поверен кокошарникът“.
— Юнг ще бъде тук след пет минути — съобщи Макгрори. — Искам да присъстваш на разговора ми с него.
— Разбира се, господине.
— Господин Юнг току-що пристигна, господин посланик — докладва сеньора Сузана Обрегон от вратата.
— Щом се качи, накарайте го да чака пет минути и тогава го поканете в кабинета ми — отвърна Макгрори, след това добави: — И не му предлагайте кафе.
Погледна колебливо Хауъл.
— Като го накарам да потропва нервно с крак, Робърт, специален агент Юнг ще разбере, че дори да е в екипа на държавния секретар, аз съм представителят на американското правителство тук.
— Разбирам, господине.
Петнайсет минути по-късно, тъй като Юнг все още не се бе появил, Макгрори бе готов да посегне към телефона, за да разбере къде, по дяволите, се е дянал. В този момент сеньора Обрегон влезе в кабинета, затвори вратата след себе си и попита:
— Господин Юнг току-що влезе. Какво да го правя?
— Помолете го да изчака, ако обичате — отвърна посланик Макгрори и вдигна ръка с разперени пръсти, за да ѝ напомни колко минути трябва да чака Юнг.
След това натисна копчето на хронометъра си и зачака.
— Посланикът ще ви приеме, господин Юнг — заговори секретарката на Макгрори.
Юнг се надигна от канапето, остави „Буенос Айрес Хералд“ на масичката за кафе и пристъпи към вратата на Макгрори.