— Защо ни го казваш, Хулио? — попита Хауъл.
— Я стига — сопна се Артигас.
— Какво трябва да означава това „Я стига“?
— Тук става нещо. Нямам представа какво точно, но вие двамата сте наясно.
— Така ли смяташ? — попита Хауъл. — Според теб, Хулио, какво става?
— Първо, Лоримър не е никакъв наркодилър, убит по време на провалена сделка. Второ, Хосе Ордьонес няма да се върже на подобни дивотии.
— Той ли ти го каза? — попита Юнг.
— Не беше нужно. Знам го със сигурност.
— А той какво мисли, че знаеш? Или по-точно какво предполагаш, че знае? — попита Хауъл.
— Знам, че се е захванал с няколко неща, които не му дават мира — призна Артигас. — Първо, не може да идентифицира мъртвите нинджи в имението. Ако бяха уругвайци, аржентинци или бразилци, досега да е разбрал кои са. Второ, гилзата от Националното състезание и опразнените сметки на Лоримър. Опитва се да свърже двете неща. Ако успее, ще разбере какво се е случило в имението „Шангри-Ла“.
— Ти какво знаеш за указите на президента, Хулио? — попита Хауъл.
— Господи! — изпъшка Юнг.
Хауъл го погледна и сви рамене, сякаш искаше да каже: „Да не би да имаме друг избор?“
— Нищо — призна Артигас. — Просто съм чувал, че съществуват.
— Ами — разбираш, че просто си говорим — чувал съм, че президентските укази са с гриф Строго секретно по заповед на президента. Единствените хора, упълномощени да научат подробности, са онези, които президентът лично е посочил, или пък офицерът, когото президентът е избрал да свърши упоменатата в указа задача.
— Слушам те най-внимателно — отвърна Артигас.
— Говорим напълно хипотетично, разбира се — продължи Хауъл. Очевидно подбираше думите си особено внимателно. — Ако има хора, които са запознати с някой президентски указ, и се случи така, че техен колега — агент от ФБР например или посланик, човек, който разполага с необходимото ниво на достъп — се поинтересува от нещо във връзка с указа и се обърне към някои от запознатите и попита какво става, те просто не могат да му кажат, макар да искат, дори по този начин да улеснят изпълнението на възложената им задача.
— Значи това се отнася и за посланик, така ли? Нали в дипломацията важи правилото, че в чужда страна не бива да се случва нищо, без посланикът да е уведомен.
— И аз така знам — каза Хауъл. — Нали и ти знаеш същите неща за президентските укази, Юнг?
— Чувал съм същите неща — потвърди Юнг.
— Доколкото разбирам — продължи Хауъл, — ще бъде сериозно нарушение на сигурността, ако някой запознат с даден президентски указ сподели дори някой незначителен факт от онова, с което е запознат. Не може да каже: „Съжалявам, господин посланик, но това е в разрез с президентски указ, за който нямате необходимото ниво на достъп“. В подобни случаи се налага да отрече, че съществува такъв указ.
— Супер — съгласи се Артигас. — Мога ли да задам един въпрос?
— Можеш да питаш всичко, което пожелаеш — отвърна Юнг.
— Но може и да не получа отговор, така ли?
— Питай — подкани го Хауъл.
— Само между нас, говорим напълно хипотетично, откъде смятате, че Лоримър е напипал онези шестнайсет милиона?
— Посланикът мисли, че става дума за наркотици. Нямам намерение да подлагам на съмнение мнението му — заяви Хауъл. — Да не забравяме, че говорим напълно хипотетично, парите са от друго. Хрумва ми измама. Биха могли, разбира се, да са свързани със скандала „Петрол срещу храни“. Чух, че там се разигравали доста крупни суми.
— Да ви призная, и на мен ми хрумна подобно нещо.
— Ами? — изви вежди Хауъл.
— Още един въпрос — продължи Артигас.
— Казвай.
— Монахан току-що ми каза да му съобщавам къде ходи Юнг, с кого разговаря, какво приказва — абсолютно всичко.
— Много интересно — отвърна Хауъл. — Посланикът ми нареди да направя абсолютно същото.
— Питам се дали да му предам този хипотетичен разговор?
— Какъв разговор?
— За президентския указ.
— Не си спомням да съм споменавал и дума за президентски указ, ами ти, Юнг? — попита Хауъл.
— И аз не помня да е ставало дума за подобно нещо.
Артигас се изправи.
— Предлагам да вървим в Британската болница — предложи той. — Не е хубаво да караме Ордьонес да ни чака, нали? Човекът се оказа толкова отзивчив.
ПЕТ
Кемп Макол, Северна Каролина
09:30, 6 Август 2005