С тази цел Суоп предлагаше клада за изкупление. Помоли всички, които искат да участват, да донесат нещо символично, което да бъде изгорено. Нещо, което за тях е олицетворение на злото, от което искат да се очистят. Символ на пречистването, което всеки човек търси. На изкуплението, което се надява да получи, на покаянието, което иска да постигне.
Скромните му постинги бяха събудили чувствата на хората. В началото почти нямаше отговор. После видя няколко ретуитвания и споделяния на призива му във Фейсбук. И внезапно излетя като ракета. Съобщението беше набрало невероятна скорост. В продължение на осемнайсет часа без прекъсване компютърът му пиукаше заради получените постове, лайкове и отговори на неговия призив: стотици хиляди. Хората бяха запленени. Те копнееха да се пречистят, да изстържат мръсотията на алчността и материализма. Хиляди и хиляди бяха качили снимки на вещите, които бяха избрали за кладата на суетата. Удивително беше наистина как реагираха хората в района на трите щата. Всички чакаха неговото съобщение къде и кога.
Последната пилешка хапка изчезна в устата му и той задъвка бавно и замислено, почти без да усеща вкуса й. Допи млякото с шоколад. След като задоволи телесните си нужди, почисти масата, изхвърли отпадъците и излезе през вратата в хапещия декемврийски студ, за да поеме надолу по 125-а улица към своето сутеренно студио и стария компютър.
Там щеше да продължи да събира хора за своята кауза.
36.
Чарлз Атия си помисли колко впечатляваща на вид жена е доктор Уонзи Адейеми, когато в десет сутринта дойде в Обединените нации, за да произнесе речта си пред Общото събрание. Беше повикан да се яви на работа за смяна и половина от отдел „Безопасност и охрана“ на ООН и застана на пост в гъмжащото от хора фоайе на сградата, в която се помещаваше Общото събрание. Той се присъедини към другите осемдесет души охрана, чиято задача беше да упътват официалните лица и делегациите, които пристигаха за речта, както и тълпите зяпачи, дошли да видят доктор Адейеми, която по-рано тази година беше спечелила Нобеловата награда за мир. Атия особено много държеше да я види – всъщност затова беше помолил за тази извънредна задача, защото и той беше с нигерийски произход и се гордееше с Адейеми – сега нигерийски посланик и най-известен негов сънародник – и искаше да чуе нейната реч пред ООН.
Адейеми беше пристигнала преди час с голям антураж и собствената си охрана. Носеше пищна нигерийска рокля китенге{32} върху която бяха щамповани удивителни черно-бели геометрични фигури с яркоцветни бордюри. На главата си беше увила блестяща оранжева копринена забрадка. Тя беше висока, величествена, изпълнена с достойнство и изненадващо млада, като се вземат предвид всички нейни постижения. Атия потръпна от нейния чар.
Хиляди хора бяха дошли да я поздравят, докато минаваше през фоайето, да надават приветствени викове и да хвърлят жълти рози – нейното любимо цвете. Срамно е, помисли си Атия, че доктор Адейеми, изтъкната християнка, е била принудена да пътува с такава голяма група въоръжена охрана заради една фетва{33}, заплахи за убийство и дори един неуспешен опит.
Той помогна изпълнените с уважение тълпи да бъдат задържани зад огражденията от кадифени въжета, докато минаваше доктор Адейеми. Сега беше в залата вече час и държеше реч за ХИВ/СПИН. Застъпваше се за по-голямо финансиране от страна на правителствата в света на веригата от ХИВ-болници, които тя беше създала из Западна Африка. Не можеше да я вижда, но речта се предаваше на живо във фоайето, за да може всички там да я слушат. Адейеми разказваше красноречиво на английски за работата на своите клиники и забележителното намаляване броя на новите заразявания с ХИВ благодарение усилията на нейните организации. Нейните болници бяха спасили хиляди животи, защото предлагаха не само животоспасяващи лекарства, но и образователни програми. Всичко това обаче я беше превърнало в мишена на „Боко Харам“, които твърдяха, че нейните клиники са плод на западен заговор за стерилизация на жените мюсюлманки, и взривиха няколко от тях.