— Искаш да ми кажеш — вдигна вежди той, — че дело с четирийсетгодишна давност отново е на дневен ред и че сега към него има още три свързани убийства?
— Две убийства и едно самоубийство, ако трябва да бъдем точни.
— Това е доста необичайно.
— И аз си помислих същото. Има и още една подробност. Нали помните Кевин Карсън?
— Разбира се. Съпругът, убиецът. Какво за него?
— Той не е убил последните трима.
— Сигурен ли си?
— В общи линии, да.
— Защо, да не е умрял?
— Не, но е в Мексико. В дълбоката провинция. Във всички случаи не е стъпвал в Сан Франциско последната седмица, нито през последната година. Всъщност не е бил в страната още откакто аз съм ходил прав под масата.
Този път чашата достигна целта си. Ригби пожабури сока в устата си, после преглътна.
— Значи според теб сме арестували грешния човек?
— Казвам само, че не е извършил последните убийства. Значи може да не е бил виновен и за първото.
Събеседникът му поклати примирено глава.
— Какво пък, не е изключено. Затова ли искаше да ме видиш? Да ми съобщиш, че съм прецакал случая?
— Не, сър. Може би си спомняте, че при предния ни разговор ви попитах за една жена на име Еви Секрист. Приятелката на Марджи Карсън. С партньора ви Джим Бърг сте се отзовали на сигнал, че двете са оставили децата си без надзор.
— Да, помня това.
— Е, оказва се, че истинското ѝ име е било Еви Спенсър. Била е омъжена за същия човек, когото заподозряхме за двете убийства от миналата седмица и който после се самоуби. Името му е Лайънел Спенсър. Но имам източник, който смята, че виновникът е бил друг.
— Какъв източник? Информатор? Свидетел?
— Не. Всъщност става дума за сина на Марджи. Работи като частен детектив в града. Открил е баща си в Мексико и той е на мнение, че Лайънел няма как да е замесен във всичко това. Бил твърде мекушав.
— И кой според твоя приятел е виновникът?
— Лайънел има брат, Ланс. Единственият проблем е, че не разполагаме с доказателства срещу него. А той е важна клечка в корпоративния свят, тъй че не е най-удачният вариант просто да се появя на прага му без конкретни въпроси. Та се питах дали не сте се натъквали на името му около случая Карсън?
— То присъства ли в делото? В списъка на свидетелите или нещо подобно?
— Не.
Бившият полицейски шеф направи гримаса.
— Това е било преди четирийсет години, инспекторе. Не е като да съм го чул вчера. Единственото, което мога да кажа, е, че щом човекът го няма в папките по делото, значи не сме се занимавали с него. А по думите ти разбирам, че според теб е трябвало да бъде едва ли не основният ни заподозрян.
— Не съм сигурен в това, сър. А и тогава е нямало как да знаете. Без аферата с Джим Джоунс, която излиза наяве едва няколко години по-късно, нищо не е свързвало братята Спенсър с Марджи и нейната смърт.
Ригби се изправи в стола си.
— Сега вече ми привлече вниманието. За пръв път споменаваш Джим Джоунс. Тези хора с него ли са били?
— Да, очевидно и двамата.
— И как тогава са се измъкнали живи?
— Не са го последвали в джунглата. Но Еви е отишла, заедно с децата на Лайънел.
Ригби потърка брадичка, асимилирайки информацията.
— Проклетото копеле.
— Има и още нещо — рече Джул.
— Слушам те.
— Моят приятел, частният детектив, е разговарял с жената на Джим Бърг. Тя му е казала, че той също не вярвал във вината на Кевин Карсън. Тъкмо го повишили в инспектор и започнал да се рови в случая, когато изведнъж извършил самоубийство. Точно като Лайънел Спенсър. Куршум в слепоочието.
Ригби сведе очи и поклати глава при тежкия спомен.
— Джим беше добър човек — каза. — Тогава ми беше трудно да повярвам, че наистина го е сторил. А сега ти ми казваш, че може би не е.
— Не смея да го твърдя със сигурност. Но мисля оттук да отида при госпожа Бърг и да я попитам дали името Ланс Спенсър не ѝ говори нещо. Миналата седмица не е могла да назове кого точно е подозирал съпругът ѝ, но нищо чудно да го е споменавал пред нея по един или друг повод.
— И ако е така, какво?
— Тогава може би ще разполагам с достатъчно факти, за да убедя Глицки и партньорката си, че не губя времето на всички с празни догадки.
— Само не разбрах, къде се вписвам аз в цялата картина? Не че не ми е приятна визитата ти, но ако не си забелязал, вече от доста време не съм в играта.
— Къде се вписвате ли? — Джул сви рамене. — Не знам, сър. Но имам нужда от известна подкрепа, ако ще се изправям срещу някой като Ланс. Всички в отдела смятат случая за приключен, а аз просто не съм съвсем сигурен. Затова допуснах, че може би ще се сетите нещо от онези дни, което да е от полза.