— За съжаление, не — отвърна Ригби. — Но чуй какво ще ти кажа. Едно ченге е мъртво, а ти твърдиш, че вероятно не става въпрос за самоубийство. Това е достатъчна мотивация за мен. Ще поразпитам наоколо.
Думата на някогашния шеф явно още се чуваше, защото не след дълго Джул получи обаждане на мобилния си телефон и по-късно същия ден се озова в къщата на друг бивш полицай, Мартин Инголс. Обстановката удивително наподобяваше тази в дома на Ригби, а всъщност като се замисли, и в неговия собствен. Инголс бе типичен образ на пенсиониран служител на реда от старата школа — обрулено сипаничаво лице, бирено коремче и воднистосини очи с множество бръчици край тях.
Двамата се разположиха на ъгловия диван в тясната, но уютна всекидневна, като домакинът бе започнал да говори още от момента, в който си стиснаха ръцете:
— … та след като началството ми заръча да поговоря с теб, реших, че ще е най-добре да не се бавя, ами да ти звънна още днес.
— Много благодаря. Значи сте познавали Ланс Спенсър?
Сух смях.
— Не че сме били първи приятели, но знаех кой е, да. Всички колеги, които пазеха по публичните изяви, откак Джим Джоунс плъзна със своята вуду магия из града, го знаеха. Беше залепен за него като гербова марка.
— Нещо като бодигард?
— Повече от това, бих казал. Малко бодигард, малко мутра. Беше ходил във Виетнам и там явно се беше понаучил на едно-друго. Костелив орех.
— Арогантно ли се държеше?
— Не, не, напротив. Учтив до немай-къде. Но сякаш ти казваше, мътиш ли ми водата, ще те очистя, без да се замисля. Не показваше особен респект към значки и униформи. Единствено той и Джоунс бяха важните, другите можеха да си гледат работата.
— Брат му с него ли беше?
— А, да. Лари или нещо такова…
— Лайънел.
— Същият. Как не се сетих. — Той се почука с пръст по главата. — Мразя, като почна да забравям.
— Няма значение — махна с ръка Джул. — Какво представляваше той?
— Ами всъщност нищо особено. Просто ходеше по петите на Ланс, нещо като втора цигулка. Ако не бяха братя… — Той остави мисълта си да увисне във въздуха. — Имаше и друго, може би най-важното. И двамата бяха пилоти.
— Пилоти на Джоунс?
Инголс кимна.
— Тук вече навлизаме в територията на слуховете. След като се махнаха от града, чухме, че били негови куриери.
— И какво са пренасяли?
— Хора, пари или и двете.
— До Гвиана?
— Не само до Гвиана. Европа, Южна Америка, Карибите. Навсякъде, където има банки и могат да се скрият пари. Това впрочем не е слух. Джоунс имаше сметки по цял свят.
— А кое е слух тогава?
— Че са изнесли от Гвиана стотици хиляди, ако не и милиони долари в брой точно преди масовото самоубийство. Може да е било чист късмет, че са се оказали извън Джоунстаун през онзи ден, но знаеш ли кога беше следващият, а всъщност и последният път, когато видях Ланс?
— Кога?
— Охранявах едно благотворително събитие пет или шест години по-късно. Тогава той и брат му вече имаха цяла частна флотилия, която отдаваха под наем на разни корпорации и знаменитости. Та както си стоя край вратата, той минава, вижда ме и има наглостта да ме попита дали не искам да се повозя на някой от самолетите му. Един вид, да ми натрие носа, че каквото и да е свършил, се е измъкнал сух от водата, а аз съм само едно жалко ченге и не мога да му стъпя на малкия пръст.
— И вие какво му отвърнахте?
Инголс пусна тънка усмивка на старо куче.
— Горе-долу онова, което се сещаш.
29
Веднага щом включи телефона си на летището във Финикс късно вечерта, Хънт получи гласова поща от Кали, оставена два дни по-рано. В нея тя му казваше, че е проверила разговорите на Лайънел Спенсър от деня на убийството на Орлов. Сред тях фигурирало позвъняването на Иван до дома му, а след него, само две минути по-късно, имало изходящ разговор до друг стационарен номер, воден на името на Ланс Спенсър. Този разговор продължил близо четвърт час и бил последният, воден от Лайънел от този телефон преди смъртта му.
За Хънт това бе само поредното потвърждение, че случаят добива все по-ясни контури. Лайънел, по-слабият брат, бе получил обаждането от Орлов и незабавно бе потърсил другия брат, войника, за да го пита какво да прави.
Как да реагира на тази внезапна и неочаквана заплаха?
Разгръщайки мислено вероятния сценарий, Хънт реши, че Лайънел несъмнено вече е бил уговорил срещата с Иван в „Ориджинал Джо“. Разбирайки къде може да открие жертвата си, Ланс му е казал да задържи Иван в ресторанта, докато той самият успее да се появи пред входа с похитеното такси. (Хънт трябваше да провери чрез Кали дали Ланс не е получил обаждане от телефона на заведението. В него Лайънел трябваше да му е описал Орлов, а също така да е планирал и собственото си ловко оттегляне.) После, след хладнокръвната разправа с Иван, Ланс е имал един дълъг ден, през който да обмисли ситуацията. Накрая е отишъл в дома на брат си, бил е пуснат вътре като свой и е нагласил фалшивото самоубийство.