— За какво са му били на Джоунс частни самолети и пилоти?
— За да превозва хора и пари, разбира се.
— Но докъде?
Лин сложи ръката си върху тази на Сюзан.
— Тъкмо това ме порази най-много. Парите са се наливали в банки в Сан Франциско, разбира се, но също и в Лос Анджелис, Швейцария, Франция, Бахамите, Венецуела и още пет-шест други държави. Кюрасао, Гренада, Гвиана. А, да не забравяме и Ватикана, откъдето са основали близо дузина компании фантоми в Панама, за да прехвърлят средствата на Храма. И това са само официално установените суми. Организирали са една огромна перачница за пари, обхващаща цялото земно кълбо, което прави трагедията още по-голяма. Редовият жител на Джоунстаун е вярвал, че всичко се прави в името на спасението на душата му, докато всъщност това е била последната грижа.
— Толкова е тъжно — каза Сюзън.
— Не само тъжно — допълни Лин, — но и страшно. Защото там навън все още се намират тонове пари, както и хората, които са ги откраднали. Те не искат цялата история да се раздухва наново. А моите редактори вече ме питат дали не мога да проследя още някоя следа, да видя докъде ще ме отведе. Дали в жаравата няма още тлеещи въглени. А те, както разбрахме от случая със Спенсър, могат да бъдат доста горещи.
— Не можеш ли просто да им откажеш?
— И какъв репортер ще бъда тогава?
— Най-малкото жив.
Лин се усмихна.
— От твоите уста звучи толкова мелодраматично. Най-вероятно просто ме тресе предпечатно вълнение.
— Но все пак ще внимаваш, нали?
— Имам ли друг избор? Става дума за хората, намерили смъртта си в Джоунстаун. От всички нас зависи да не ги забравяме, а от мен зависи да запълня, доколкото мога, пролуките в историята. Тук няма давност, поне не и в морален смисъл. И не се притеснявай, ще си пазя гърба.
Елинор Бърг не искаше голяма церемония, затова групата, която се събра във вътрешния салон на ресторант „Фиор д’Италия“ в седмицата преди Деня на благодарността, бе относително малка. Освен Елинор, трите ѝ деца с половинките си и нейните внуци тя включваше още началника на градската полиция Ви Лапиър, завеждащия отдел „Убийства“ Ейб Глицки (и двамата в пълна парадна униформа), Девин Джул, Уайът Хънт, както и полицейския прессекретар Дона Джилиани.
След приключването на обяда и поднасянето на кафето Лапиър се изправи начело на масата, а Девин Джул почука няколко пъти по чашата си, призовавайки присъстващите към внимание.
— Днес сме се събрали — започна Лапиър, след като се възцари тишина, — за да поправим, поне донякъде, една несправедливост, датираща отпреди трийсет и шест години. Тогава Джеймс Бърг, наскоро повишен в инспектор на градската полиция, решава по собствена инициатива да проведе разследване на убийството на млада жена на име Марджи Карсън. Нейният съпруг, Кевин, вече на два пъти е съден за него и на два пъти журито отказва да го признае за виновен. Но Джим Бърг има лични впечатления от обвиняемия и също вярва в невинността му. Не след дълго кръгът на заподозрените се стеснява върху двама братя — Лайънел и Ланс Спенсър, познати на жертвата, които са нещо като самозвани войници в сектата Храм на народите на Джим Джоунс, пренесла се в Сан Франциско две години по-рано. Малко след като разпитва Лайънел Спенсър обаче, инспектор Бърг умира от явно, макар и необяснимо самоубийство. Около смъртта му се провежда разследване, което за съжаление не открива уликите, потвърждаващи, че той всъщност е загинал при изпълнение на служебния си дълг, разследвайки неприключено дело за убийство. Поради това той не е получил и публичното признание, полагащо се на останалите му колеги, паднали при сходни обстоятелства, чиито имена са изсечени в гранит на Мемориалната стена в Съдебната палата. Днес, госпожо Бърг, градската управа ми възложи честта да ви поднеса тази възпоменателна грамота, подписана от кмета, която засвидетелства, че съпругът ви, инспектор Джеймс А. Бърг, е загинал храбро на своя пост, и постановява името му да бъде добавено върху почетната Мемориална стена.
Когато Елинор Бърг се изправи с просълзени очи, за да благодари за признанието, Джул се обърна към Хънт и извъртя очи към тавана.
— Не ставай циничен — просъска му Хънт. — Виж я само. Цял живот е чакала този момент.
— Здравей, Уайът. Лин Шепърд се обажда. Сещаш се, от Индианаполис.
— А, значи не онази другата, която познавам в Албакърки?
Тя се изкиска в слушалката.
— Слушай, имаш ли минутка? Да не ти прекъсвам работата?
Часът беше 5:30 и Хънт още се намираше в офиса си.