— Съучастник на убиеца?
— Малко вероятно, но не го изключвам.
— Стрелба от такси?
— Странно е, знам. И друго ми мина през ума. Ако е работил по задача за твоя приятел Хънт, може това да има нещо общо.
— Струва си да се провери. — Джул замълча, после хвърли поглед към тялото и изруга полугласно. — Надали е имал и трийсет. Трябва да съобщя на Уайът.
— Както и на всички останали — допълни Сара, имайки предвид родители, съпруга и деца, ако имаше такива. Предстоеше им много дълга нощ.
Междувременно бяха обърнали тялото по гръб. Входната рана на челото приличаше на малка бучица кал, от която тъмна струйка се стичаше към косата. Джул погледна надолу към нея.
И побърза да отмести очи.
15
По-тихото място, на което се оттеглиха Уайът и Тамара, се оказа задушевният ресторант „Вентичело“, може би най-романтичното заведение в града. Нямаха резервация, но още бе рано във вторник вечер и късметът им се усмихна. Явно бяха постигнали взаимно и негласно споразумение да не обсъждат повече разследването на смъртта на майка му. Вместо това си поръчаха писия и италианско бяло вино и побъбриха за историята на своите отношения, за зле напасваните приливи и отливи на взаимното си привличане. За първото влюбване на Тамара в него още в колежа и за второто, четири години по-късно, за увлечението на Хънт по нея, когато току-що бе постъпила във фирмата, но излизаше с друг негов служител, и накрая за последната фаза, довела до раздялата му с Джина Роук.
Сега голямата гаражна врата на бившия склад се затвори зад гърба им. Хънт угаси двигателя и фаровете на купъра угаснаха. Те останаха да седят в приглушения мрак, преплели пръсти.
— Е, ето ни най-сетне тук — каза Тамара.
— Доста време ни отне, не мислиш ли?
— Точно колкото трябва — стисна ръката му тя. — Ни повече, ни по-малко.
— Да влезем ли вътре?
— Май ще е най-добре.
И двамата отвориха вратите.
— Искаш ли първо да вкараме някой кош? — попита той.
Тя заобиколи колата и отново хвана ръката му.
— Може би по-късно.
Тъкмо влизаха в жилищната част на склада, когато мобилният на Хънт иззвъня.
— Не, това не е истина — измърмори той, докато го вадеше от калъфа, за да спре звука. На екрана бе изписано името „Девин“. — Девин може да почака.
Но не бяха изминали и пет крачки по коридора, когато стационарният телефон също нададе аларма.
— Това е заговор — каза той. — Някой е сложил скрити камери и ни наблюдава. — Пред вратата на спалнята я целуна бързо и добави: — Чакай само да изтичам да изключа проклетото нещо.
Докато стигне до кухнята, чу собствения си глас на телефонния секретар, последван от този на Джул:
— Уайът. Вдигни. Спешно е. Имам лоши новини.
Той се обърна и видя Тамара, застанала в рамката на вратата, с каменно лице и скръстени на гърдите ръце.
— По-добре го послушай.
Хънт даде на Тамара ключовете от колата, за да може да се прибере вкъщи, докато самият той взе кавазакито и за по-малко от пет минути стигна до „Ориджинал Джо“.
Там показа документите си на охраняващия полицай и обясни:
— Инспектор Джул току-що се обади и ме повика. Жертвата е мой служител.
Полицаят кимна, каза му да изчака и отиде да поиска разрешение, но Хънт го последва на две крачки разстояние. Ченгето или не забеляза, или не го беше грижа, но във всеки случай двамата скоро се озоваха до малката група, включваща Джул и Сара Русо, скупчена на тротоара на известно разстояние от мястото, където тялото на Иван все още лежеше върху мокрия, студен бетон.
Хънт поздрави с неопределено кимване на глава, после погледна въпросително Джул и получавайки мрачното му мълчаливо съгласие, се доближи до трупа, край който съдебните медици вече разстилаха черната торба.
— Бихте ли ни оставили за секунда, момчета? — попита Джул, като сложи ръка на рамото на приятеля си. — Добре ли си?
— Никоя част от мен не е добре. — Хънт приклекна и протегна ръка към шията на Иван в безполезен опит да напипа някакъв пулс. После я премести и я постави под ревера на сакото, върху ризата, където беше сърцето. Тялото все още пазеше малко остатъчна топлина. Той се изправи, пое няколко пъти дълбоко дъх и хвърли поглед нагоре и надолу по улицата. — Какво, по дяволите, е правил тук?