— Допускаме, че е вечерял в ресторанта. Може би във връзка със случай, по който е работел. Едно такси просто спряло и някой го гръмнал отвътре.
— От такси?
Джул кимна.
— Имаме свидетел. Така е станало. Знаеш ли с какво се е занимавал?
— Общо взето, да. С пет или шест неща. Но ако е имал среща тук, нямам представа с кого може да е била. — Хънт за миг зарея поглед в далечината, преди отново да се обърне към Джул. — Да ти кажа ли кое първо ми идва наум? Че има някаква връзка със Спенсър. — Той прокара длан по бузата си. — Направо не ми се мисли, че заради това са го убили.
— Чакай, чакай, връзка с кого?
— С Еви Спенсър. Еви Сий Крайст.
— Пак ли тя?
Хънт кимна.
— Тази жена просто не желае да изчезне.
В 11:52 вечерта, с възпалени от умора очи, Хънт седна пред монитора в приемната на офиса и включи информационната система LexisNexis. Стените от двете му страни бяха опасани с прозорци, като през едните се виждаше крайбрежният булевард „Ембракадеро“ и фериботният терминал, а през другите, отдясно — заливът, част от моста към Оукланд и Трежър Айлънд в далечината.
Иван определено бе проучвал Спенсър последния път, когато бе седял тук. Беше извадил към стотина имена — същото, което би сторил и Хънт на негово място. Той вероятно също така би разпечатал справките, но всяка от тях съдържаше поне двайсетина страници, а някои и много повече.
А хартията вече бездруго го затрупваше.
Тази справочна система бе достъпна само чрез абонамент, за акредитирани институции като полицейски отдели, правителствени служби и правни кантори (а понякога, чрез тези кантори, и за частни детективски агенции). Информацията за дадено лице започваше от неговото име, дата на раждане, номер на социалната осигуровка и настоящ или последен известен адрес. После тръгваше назад през минали адреси, други имена, свързани с имената адреси, данни от преброяванията за географските региони на адресите, недвижими имоти, официални и търговски наименования на фирмите, свързани с лицето, предишни собственици на фирмите, ако имаше такива, потенциални роднини, псевдоними, свързани лица, съседи, трудова история и така нататък. Като цяло, системата бе изключително мощна търсачка и инструмент за откриване на хора.
По преценка на Хънт единственият ѝ недостатък бе, че записите изобилстваха от правописни грешки, тъй че ако се търсеха конкретни данни, автоматизираните филтри често не даваха нужния резултат и се налагаше информацията да се пресява ръчно. Но ако човек посветеше нужното време, усилията му почти винаги оставаха възнаградени.
Хънт нямаше нерви да принтира тъкмо сега, след всичко преживяно. И все пак бе постъпил правилно, идвайки в офиса направо от ужасяващата улична сцена пред ресторанта. Историята на влизането в системата се триеше всеки ден в полунощ, затова разделяйки се с Джул, бе решил, че няма време за губене, ако иска действително да разбере с какво се е занимавал Иван.
Въпреки купищата Спенсъровци обаче ситуацията не изглеждаше никак обещаваща. Те изглеждаха към милион, или поне толкова много, че да няма смисъл да се проверяват един по един. Вярно, за няколко седмици той и служителите му можеха да покрият всеки от петстотинте, живеещи в самия Сан Франциско, после да преминат и към няколкото хиляди в района на Залива, но в крайна сметка упражнението изглеждаше безсмислено. Трябваше да открие нещо друго — нещо, което да фокусира търсенето върху конкретно лице. А такова засега нямаше.
Накрая, с натежало сърце, излезе от системата и се изправи на крака. Мина покрай бюрото на Тамара, през собствения си кабинет и надолу по коридора, към тясното работно място на Иван. Отвори вратата и включи осветлението. Стаята разполагаше със собствен прозорец, стол от ИКЕА, бюро с компютър, няколко фотографии в рамки и шкаф с четири чекмеджета. На стената имаше окачен голям плакат на „Сан Франциско Джайънтс“.
Хънт отвори най-горното чекмедже и дълго остана загледан в акуратно подредените по азбучен ред папки. Накрая се пресегна и почти наслуки извади една от тях, носеща етикет „Дойл“. Смътно си спомняше за този случай, свързан с иска на господин Дойл за компенсация за трудова злополука. Досието съдържаше доклада към застрахователната компания, някои записки от разследването и един компактдиск със снимковия материал, доказващ измамата на ищеца.
Хънт подреди нещата обратно в папката, върна я на мястото ѝ, затвори чекмеджето и дръпна второто, а после и третото, обозначено с буквите от „Р“ до „Я“. Всъщност досие с буква „Я“ нямаше. Нямаше и нищо, касаещо Спенсър.