Отдясно на застлания с персийски килим коридор имаше три големи отворени стаи, а отляво — стълбище и още стаи, които на пръв поглед изглеждаха посветени на готвенето и храненето. Но най-голямата изненада ги очакваше в дъното на коридора, накъдето ги водеше Спенсър. Той спря под сводеста арка и ги пропусна пред себе си в просторен, кръгъл остъклен купол, пълен с безброй растения и дори дървета, сред които се забелязваше и един внушителен телескоп.
— Хубава стая — каза Джул.
Спенсър кимна.
— Прекарвам по-голямата част от времето си тук. Когато човек не излиза често навън, както правя аз, това е добър заместител. Но защо не поседнем? — Той посочи към кът с бяла мека мебел и седна на едно от креслата, докато двамата инспектори се настаниха на дивана.
— Оценяваме, че се съгласихте да поговорите с нас — започна Русо.
— Няма проблем. Макар че ми е трудно да се сетя с какво мога да ви помогна. До снощи дори не познавах човека, който бе убит. — Спенсър кръстоса крак връз крак и положи длани в скута си.
— Иван Орлов — уточни Джул.
— Същият.
— Виждали ли сте се с него снощи? — попита Русо.
— Да, разбира се. Вечеряхме заедно в „Ориджинал Джо“. Явно е бил застрелян само няколко минути след като съм си тръгнал. Мислех, че знаете. Вчера той ми позвъни тук, вкъщи. Предполагам така сте открили номера ми и затова пожелахте да се видим.
— Правилно — съгласи се Джул, макар, строго погледнато, да не бе точно така. Те действително бяха проследили обаждането на Иван от стационарния телефон в офиса, но името и адресът им бяха подадени от Уайът веднага след като ги бе открил в информационната система. Това представляваше и основната причина да са тук. Хънт пусна търсене за Лайънел и на „Гугъл“, което обаче даде влудяващо оскъдни резултати. Мъжът нямаше никаква очевидна връзка с Джоунстаун, а освен това водеше толкова затворен живот, че последната му регистрирана дейност бе спечелването на бутилка каберне на благотворителен търг пет години по-рано. Тази липса на конкретни сведения свеждаше избора на Джул и Русо до нещо, което и двамата мразеха — разговор, наподобяващ риболов на сляпо.
— Имате ли нещо против — хвърли първата кукичка Джул — да ни кажете за какво всъщност искаше да си говори с вас господин Орлов?
— Смятах, че знаете.
Учтива усмивка от страна на Русо.
— Предпочитаме да го чуем от вас, ако не възразявате.
— Смятате ли, че може да има нещо общо със смъртта му?
— Разследваме убийството — каза Джул. — За момента не знаем точната причина. Затова говорим с всеки, който би могъл да хвърли някаква светлина.
Челото на Спенсър се проряза от бръчка.
— Означава ли това, че съм сред заподозрените? Вече ви казах, че само вечеряхме заедно, макар и да си тръгнах малко преждевременно.
— Защо? — попита Русо.
— Защото не след дълго стана ясно, че си е уредил срещата с мен под фалшив предлог.
— Какъв по-точно? — намеси се Джул.
— Каза ми, че разполага с информация за бившата ми съпруга, Еви. И за децата.
— Тя наскоро ли е починала? — поинтересува се Русо, макар да знаеше отговора.
— Не. Загина през 1978-а, в Джоунстаун. Предполагам сте чували за случая.
Инспекторите се спогледаха и кимнаха едновременно.
— Е — каза Спенсър, като се облегна назад и понижи глас, — това все още е тежка тема за мен, както, надявам се, разбирате.
— Естествено — каза Русо. — Без вас ли е заминала там?
— Да, иначе сега и аз щях да съм мъртъв, нали? Обаче взе децата — добави той с явно неподправена мъка. — Съсипа ми живота.
Джул пръв прекъсна настъпилото мълчание.
— И какво ви каза господин Орлов? По отношение на жена ви?
— Тъкмо там е въпросът. Той не изглеждаше особено информиран за нея. Подмами ме на срещата, твърдейки, че е попаднал на нови сведения за семейството ми. Не че това щеше да ги върне обратно, но как можех да устоя? А се оказа, че просто не е вярно.
— Тогава за какво е искал да ви види?
Спенсър отдели известно време да събере мислите си. Огледа стаята, прокара длан по бузата си и приглади назад коса.
— Честно да ви кажа, и аз не знам. Беше доста странно. Разпитва ме за някаква жена, убита около 1970-а, която очевидно познавала Еви. Каза, че отваряли наново случая, или нещо подобно, затова търсели свидетели. Така и не разбрах свидетели на какво по-точно, а мисля, че и самият господин Орлов не беше сигурен. Казах му, че никога не съм чувал за тази жена, пожелах му успех и общо взето, това беше целият ни разговор. Нямам представа по какъв начин може да е имало нещо общо със смъртта му.