Джул се помести върху дивана и опря лакти на коленете си.
— Вие познавахте ли Джим Джоунс?
Спенсър присви устни.
— Да. Разбира се. Той играеше огромна роля в живота на всички ни през онези години. — Пръстите му почукаха по страничната облегалка на креслото. — Еви постоянно търсеше нещо голямо, върховна цел в живота. А Джоунс търгуваше именно с това. Перфектното съвпадение.
— Огромна роля в живота на всички ви? — вдигна вежди Русо. — Включително и вашия?
Той кимна с печално изражение.
— В началото, като виждах, че Еви се чувства толкова щастлива, аз също се присъединих, за да я подкрепя. Такава беше схемата. Влезеш ли веднъж в редиците на Джоунс, ако половинката ти се дърпа, трябваше да я зарежеш. Същото важеше и за родителите, децата, за всеки друг, който не е част от Храма. Затова останах, докато просто… не можех да издържам повече, това е всичко. — Очите му срещнаха съчувствения поглед на Русо. — Това наистина е болезнена тема. Съжалявам.
Последната реплика бележеше край на разговора. Спенсър стана от креслото, двамата инспектори също се изправиха на крака.
— Е — каза Русо, — благодарим за съдействието.
— Не знам доколко ви помогнах — сви рамене той. — Но преди да си тръгнете, може ли и аз да задам един въпрос?
— Разбира се.
— Вие също ли работите по онзи случай, за който господин Орлов спомена, че бил открит повторно? Имам предвид, истинската полиция?
— Аз съм запознат донякъде, да — каза Джул. — А и формално погледнато, той никога не е закриван, защото липсва осъдено лице. При убийствата давност няма, тъй че делото просто си стои така. Защо?
— Просто ми прозвуча леко пресилено. Нещо, което се е случило толкова отдавна. Трудно ми е да си представя, че смъртта на господин Орлов би могла да има връзка с него цели четирийсет години по-късно.
— Добро съображение — отвърна Джул. — Но за смъртта му все има някаква причина, а той работеше именно по въпросния стар случай. Това поставя нещата в малко по-различна светлина, не мислите ли?
Примирено свиване на рамене.
— Може и да сте прав — рече Спенсър. — Какво разбирам аз?
Лейтенант Ейб Глицки бе качил крака върху бюрото си, а пръстите на ръцете му бяха сключени пред устата. Както обикновено, изражението му беше мрачно, а веждите — смръщени над хлътналите очи. Гърдите му се повдигаха леко и равномерно. Часовникът на стената показваше 5:15.
— Опитвам се да проумея логиката ви — каза той. — Наистина се опитвам.
— Става дума за три убийства — обади се Русо.
— Това не е съвсем точно. Дори според вашата версия, смъртта на Джим Бърг е самоубийство.
— Но сега това определено е под въпрос — каза Джул.
Глицки дръпна ръце от устните си и го погледна.
— От страна на кого, Девин? На твоя приятел господин Хънт? И въз основа на какви доказателства?
— Не говорим толкова за конкретни доказателства — притече се Русо на помощ на партньора си, — а за струпване на косвени улики. Те просто се набиват на очи, Ейб, трябва да го признаеш. В това се мъчим да те убедим.
Глицки поклати съчувствено глава.
— Нищо подобно не трябва да признавам. Слушайте сега какво ще ви кажа аз. — Той свали крака на пода и се облакъти върху бюрото. — Следвайте мисълта ми и ме спрете, ако някъде греша. Имаме една жертва на битово убийство и един убиец отпреди четирийсет — повтарям, четирийсет години.
— Убиецът така и не е бил осъден — вметна Джул. — Само уточнявам.
— Приема се. Но в случая, чисто хипотетично, ще приема, че човекът, изправян на два пъти пред съда, действително го е извършил. После имаме едно полицейско самоубийство — кога? През хиляда деветстотин седемдесет и пета.
— Предполагаемо самоубийство, Ейб — не отстъпваше Джул. — Да не забравяме, че е бил щастливо женен и току-що е получил повишение. Освен това не само е арестувал обвиняемия, но и преди това е ходил по сигнал за оставените без надзор деца на същия този адрес и е подал доклади за жертвата и за нейната приятелка, Еви Спенсър.
— Девин — каза с равен глас Глицки. — Предполагам си даваш сметка, че от последното му посещение в апартамента и извършването на ареста до самоубийството му са минали цели четири години.
— Които приблизително съвпадат по време с воденето на делата — добави Русо.
— Е, и? — Глицки ги изгледа един подир друг. — Вижте, престанете най-сетне да ме кълвете и слушайте, става ли? Така. Третата ни жертва, от снощи, е Орлов, който уж работи по първия, четирийсетгодишния случай, макар че същевременно се занимава с още десетина други, да не говорим, че смъртта му може да не е свързана с нито един от тях. Но ето че не щеш ли, вчера той открива онзи Спенсър, който не отрича, че двамата са вечеряли, разговаряли, и изобщо във всяко отношение е готов да ни сътрудничи. Това май изчерпва картината. Или пропуснах нещо?