Извади мобилния си телефон и набра домашния номер. Апаратът вътре започна да звъни — един, два, три, четири пъти, после се включи секретарят. Той затвори, без да остави съобщение.
Нямаше никой вкъщи.
Но светлините бяха запалени.
При това Джул му бе казал, че Лайънел Спенсър рядко излиза навън. Къде ли беше тогава?
Хънт беше паркирал само през четири къщи надолу по улицата и сега се върна и седна в колата. Мина му през ума, че човекът може просто да е отишъл да похапне — наоколо имаше изобилие от добри ресторанти. А и много хора оставяха лампите в домовете си включени — или защото забравяха да ги угасят, или за да им е светло, когато се върнат.
За да убие времето, докато дебнеше жертвата си, остави мислите си да текат свободно между пропитата му с вина реакция на смъртта на Иван, насоката, която вземаха отношенията им с Тамара, и стратегията на разпита, която щеше да следва, щом Спенсър се прибереше.
Колкото и да си ексцентричен, минаваше му през ума, трудно можеш да пропуснеш дело за убийство, водено срещу съпруга на най-добрата приятелка на жена ти. Дори и него самия да не го бе интересувало особено, то със сигурност е значело много за Еви.
Но не, рече си Хънт, естествено, че и той е следял развитието. Как са могли Джул и Русо да не изкопчат нещо повече от него? Колкото повече разсъждаваше, толкова по-сигурен се чувстваше, че Спенсър е знаел имената на основните действащи лица, както и много други детайли по процеса. И че е познавал ако не преки свидетели, то поне други близки и познати от кръга на Еви, а оттам и на Марджи и Кевин, които са могли да хвърлят нова светлина върху историята, конфликтите, мотивите.
Нещо повече, Спенсър бе човек, изгубил цялото си семейство в Джоунстаун. По собствените му думи, изречени пред Джул, Еви бе съсипала живота му. Фактът, че не е отишъл там заедно с нея и децата си, не означаваше, че е бил в неведение. Несъмнено е следял духовното ѝ преобразяване, метаморфозата от дрогираща се с ЛСД религиозна откачалка до сектантка от Храма на народите. Дали и собствената му майка не е била свидетелка на това? Или пък участничка? Дали Джим Джоунс не бе допринесъл за търканията между нея и баща му?
От своите търсения по интернет Хънт знаеше, че Джоунс се е преместил в Сан Франциско едва през 1972-ра, две години след смъртта на Марджи. Това сякаш изключваше пряка връзка помежду им. Но от друга страна, ако той е упражнявал над нея тормоз като дете, тя можеше през цялото време да е била в течение на действията му.
Тамара се обади чак в 10:45.
— Вече бях изгубил надежда — каза той.
— Оставил си ми съобщение да ти се обадя независимо колко е часът. Къде си?
— Втори час чакам в засада пред дома на Лайънел Спенсър, за да му задам няколко въпроса, щом се прибере.
— Мислех, че Девин вече го е направил.
— Така е. Само че не го е питал каквото трябва. Къде се губиш досега?
Тамара въздъхна в слушалката.
— Мики беше направил лазаня за родителите на Иван. Отнесохме я у тях. Застояхме се и пих малко водка. Беше доста кошмарно. Нямам предвид водката.
— И аз не мога да си го избия от ума. Все си мисля, че аз го изпратих на смърт.
— Стига, Уайът. Дори не знаехме, че се е захванал с това.
— Вярно. А той е открил нещо. И Спенсър го е спрял.
— Как? Като е откраднал такси?
— Не знам как.
— Всъщност не знаеш и „дали“.
— Права си. Но това не ми пречи да се самобичувам.
Тя замълча за миг, после попита:
— Колко още ще се бавиш там?
— Зависи кога ще се върне Спенсър. Ще ми се да го изчакам.
— Мислех тази вечер да намина към вас, но доста се забавихме у Иван. Затова може би просто ще си лягам.
— Добре. Все някога ще намерим време един за друг. Обещавам.
— Нали не се сърдиш? Съжалявам, че стана така, не бях планирала…
— И аз не бях планирал, Там. Не се сърдя.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— До утре, тогава.
— До първи зори. А сега върви да се наспиш.
Хънт разполагаше с много време за мислене и колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че причината за смъртта на Иван е нещо, което той е открил във връзка със Спенсър. Щом е разбрал, последният или го е убил сам след набързо уговорената вечеря, или се е свързал с някой, който да се погрижи за мократа поръчка. А съдейки по скоростта, с която се бяха развили събитията, това трябва да е бил негов доста близък познат.
Как бе възможно Джул и Русо да не си дадат сметка за всичко това и да не го поставят натясно по време на разговора? Притежаваше ли Спенсър оръжие? И откъде бе спечелил значителното състояние, с което явно разполагаше? Имаше ли обяснение за факта, че не познава най-добрата приятелка на жена си?