— Да, Девин. Предполагам, че лесно ще направят справка.
Джул се обърна към леко стъписаните полицаи.
— И после какво?
— После някой в компанията трябва да се е сетил за вашето обаждане, защото звъннаха в управлението и ни съобщиха кога и къде е намерена колата. И дежурният ни изпрати, за да я пазим до вашето пристигане.
— Ясно, благодаря. Добра работа. Може ли за малко фенерчето? Някой обадил ли се е вече да я вдигнат?
— Още не. — Томас му подаде фенера си. — Да се обадя ли сега?
— Изчакай една секунда — каза Джул и се зае да оглежда таксито.
— Какво мислиш? — попита през рамото му Русо.
— Все още нищо. — Той прокара лъча по предното стъкло, през квитанциите за глоба, пъхнати под чистачката. После заобиколи и долепи лице до шофьорската врата, заслонявайки с ръка очите си от блясъка, за да може да огледа вътрешността и седалките. — М-да — каза, като се изправи.
— Е, какво има?
— Погледни сама и ми кажи.
Той насочи лъча отново, отдръпвайки се, за да ѝ направи място. Тя остана доста време наведена, после се обърна към него.
— Онова черно петно ли?
— Аха.
— Но няма логика. Убийството е станало от колата, а не вътре в колата.
— Така е. — Джул с бързи крачки мина от другата страна и освети вътрешната страна на шофьорския прозорец. — А сега виждаш ли?
Русо присви очи и се вгледа внимателно, след това кимна.
— Може и да си прав.
— Дай ми още минутка. — Той отиде до своята кола, отвори багажника и измъкна отвътре тясна метална лента. — Казвал ли съм ти, че преди да стана полицай, се занимавах с разбиване на коли? — попита на връщане, надявайки чифт гумени ръкавици.
Пъхна внимателно металната лента под уплътнението на предната врата и я повъртя известно време, докато успее да налучка онова, което търсеше. После дръпна рязко и ключалките изщракаха.
— Готово.
Той бавно и внимателно отвори и освети купето, вече без заслепяващия блясък на стъклото. Огледа добре вътрешността на пътническата врата. Когато се изправи, наду бузи и звучно изпухтя.
— Патрулен полицай Томас — викна над покрива на колата. — Обадете се в отдел „Убийства“ и им кажете веднага да изпратят екип.
Сетне се пресегна под кормилото и натисна лостчето за отваряне на багажника. Зад него Сара Русо взе на две крачки разстоянието и повдигна капака. Дори мъждивото осветление на уличните лампи бе достатъчно, за да се разбере за какво става дума, а след секунда лъчът от фенерчето на Джул разпръсна и последните сенки от съмнение.
— Полицай Томас. Можете да добавите, че имаме и труп за извозване.
Мъжът в багажника бе идентифициран като Ахмед И. Мухамед, на чието име се водеше колата. Той бе застрелян с един изстрел в лявото слепоочие, очевидно от човек, застанал в непосредствена близост до колата. Куршумът, същия по калибър като този от убийството на Орлов, бе открит забит във вратата откъм пътническата страна.
Отначало хранеха надежда, че справките от компютрите на таксиметровата компания ще разкрият адрес или телефон, от които е повикана колата. Но последната регистрирана поръчка беше в 4:48 следобед, твърде далеч от 7:30 — часът на смъртта на Орлов. Естествено, можеха да проверят самоличността на въпросния клиент, но никой от двамата инспектори не вярваше той да има каквато и да е връзка с убийствата. Очевидно господин Мухамед бе предпочитал да качва случайни пътници, или поне с това се бе занимавал във вторник вечер. Последният му адрес, на Грийн стрийт, го бе отвел в благодатен район — Кау Холоу, Марина, Пож стрийт, където е могъл доходно да доизкара смяната си.
Докато не е качил убиеца.
— Смяташ ли, че той действително се е возил при него? — попита Сара, докато двамата с Джул стояха, зъзнейки в мъглата, в очакване Ленард Фаро, експертът по съдебна медицина, да довърши своя оглед. След това щяха да откарат таксито в полицейския гараж и там да го разглобят част по част.
— Няма как иначе. Трябвало е да го примами на някое тихо и уединено място. Там вероятно е слязъл, отишъл е до прозореца, под предлог че се кани да му плати, и го е гръмнал. После е извлякъл тялото и го е напъхал в багажника. Задачата не е лесна, а ако наоколо има хора, е направо невъзможна.
— Тук изглежда доста подходящо за целта — озърна се Русо.
— Но може да е било и навсякъде другаде. Накрая просто е зарязал тук колата.
— Защо просто не е изхвърлил трупа?
— Искал е да си спечели някой и друг ден. И както виждаш, е успял. Не че тази преднина ще помогне особено на нашия господин Спенсър.