— Било е много отдавна — каза меко Лин. — Не е нужно да се самонаказвате повече.
— Понякога си мисля, че никога няма да се накажа достатъчно.
— Според мен тя би искала да си простите — намеси се Хънт. — Все пак е успяла да се отърси, да започне нов живот. Пораснала е и нещата са потръгнали.
— Надявам се да е така. — Тя погледна Хънт право в очите и продължи: — Толкова е трудно да проумея, че е мъртва, след всичките тези години. Не ми се ще да го повярвам.
— Знам. Съжалявам, че бях този, който трябваше да ви го каже. Но реших, че заслужавате да го знаете. Че трябва да го знаете.
Сюзън кимна в знак на съгласие.
— Поне успях ли да ви помогна? За вашето разследване?
— Мисля, че да. Трябваше да знам със сигурност естеството на отношенията ѝ с Джоунс.
— Защо? Какво ви дава това?
— Дава ми потенциален мотив за убийството ѝ.
— И какъв е той?
— Тя е представлявала заплаха. Или поне Джоунс я е възприемал така.
— Защо? Как е могла да му навреди?
— Като огласи историята за изнасилването си. Един свещеник в Сан Франциско ми каза, че имало замесени и други деца. Дори ако оставим настрана криминалното обвинение, доказателствата от първа ръка, че е правил секс с единайсетгодишни, биха го съсипали. Очевидно Марджи е напуснала комуната и се е установила в Сан Франциско, където се е запознала с мъж на име Кевин Карсън и двамата са се оженили. Четири години по-късно обаче Джоунс също решава да се премести в града. Там очаква много по-голяма публичност и несравнимо по-големи възможности за правене на пари. Затова пуска пипалата си сред местната общност, градската управа, полицията, където щете. Междувременно тя вече е излязла изпод контрола му. Той няма представа какво крои и с кого разговаря, но е наясно какво знае.
— Винаги е бил алчен за пари — каза Сюзън. — Това беше другата му черта.
— Предполагам — кимна Хънт. — Иначе нямаше да накара хиляда души да му припишат цялото си състояние. Както и да е, предполагам, че една от новопокръстените му последователки е била жена на име Еви Спенсър, близка приятелка на дъщеря ви. Щом започва да възхвалява Храма на народите пред Марджи и да се опитва да я привлече, тя категорично ѝ отказва, като ѝ обяснява причината. Не ще и дума, че за Джоунс това е лоша новина. Дори самата жертва да не се разприказва, достатъчно е слухът да плъзне и с него е свършено, дори в прочутия с търпимостта си Сан Франциско. Той не може да рискува. При това разполага с войник, който с радост ще изпълни задачата, в лицето на съпруга на Еви.
— Значи той я е убил? Мъжът на приятелката ѝ?
— Лайънел Спенсър. Най-вероятно да. Поне полицията в Сан Франциско смята така.
— Ще го арестуват ли?
— Няма да се наложи. Самоубил се е преди два дни. Според един мой познат инспектор е избрал този изход, когато е разбрал, че е разкрит.
След последните думи на Хънт всички се умълчаха. Лин затвори бележника си. Сюзън погали за кратко на Беси, после изправи гръб и го погледна изпитателно.
— Мога ли да ви задам още един въпрос?
— Разбира се. Какъвто и да е.
— Кой е вашият клиент в това разследване?
Хънт склони глава се усмихна напрегнато.
— Трябва да призная, че на настоящия етап го водя най-вече от свое име. С малко помощ от страна на Лин.
— Но защо? Какъв е интересът ви?
Той забави отговора си с няколко секунди. Вече бе стоварил достатъчно бреме върху раменете на възрастната жена и допускаше, че поредното шокиращо разкритие може да ѝ дойде много за един ден. И все пак сега бяха заедно и тя сама бе повдигнала въпроса. Ако заслужаваше да научи за смъртта на дъщеря си, то не по-малко заслужаваше да узнае и собствената му връзка с нея.
— Марджи бе моя майка — произнесе накрая.
Сюзън кимна, сякаш в потвърждение на нещо, което бездруго вече знаеше. Въпреки сдържаната реакция очите ѝ я издадоха, замъглявайки се от неизплакани сълзи.
— Разбрах още щом те видях — каза тя. — Толкова много приличаш на нея. — Тя се пресегна и сложи длан върху коляното му.
Хънт я покри с двете си ръце.
Останаха в „Инди Гардънс“ още два часа. Сюзън искаше да разбере всичко за живота на Хънт, за детството, за приемното му семейство. Всички тези дребни подробности от биографията му сякаш ѝ носеха утеха. Собственият ѝ провал с дъщеря ѝ явно не се беше пренесъл и към следващото поколение. Следвана като сянка от преданата Беси, тя настоя да представи него, своя чудодейно появил се внук, на всички останали обитатели.