Хънт от своя страна също не остана безразличен. Тази бедна, самотна жена докосна някаква забравена струна в него, което нямаше как да не предизвика емоционална реакция, подсилена навярно и от умората и тъпото, но вече почти неспирно главоболие. Към края на обиколката Хънт и баба му се държаха за ръце. На сбогуване, преди той и Лин да си тръгнат, двамата се прегърнаха, при което тя се разплака. Размениха си телефонни номера и си обещаха винаги да поддържат връзка помежду си.
23
Хънт и Лин седяха като заговорници в едно сепаре в закусвалнята недалеч от сградата на редакцията. Тя вече бе довършила хамбургера и картофките и тъкмо отпиваше от млечния си шейк, когато лицето ѝ внезапно се оживи:
— Само едно нещо продължава да ми липсва. Връзката с изпращача на есемесите.
— Кое, кое?
— Казвам, че ми липсва връзката…
— Знам, Лин, знам — усмихна се уморено той. На влизане в заведението се бе почувствал гладен, тъй като не бе ял от предната вечер в хотела, но когато храната пристигна, изведнъж изгуби апетит. Сега топна един пържен картоф в локвичката кетчуп в чинията и го поднесе към устата си. — Което на свой ред ни връща обратно към Лайънел Спенсър… — Той остави фразата да виси във въздуха, после добави: — Изглежда твърде просто, за да е истина.
— Ей, какво си провесил нос? — скастри го тя. — Току-що потвърдихме връзката на майка ти с Джоунс, което бе поводът да дойдеш чак дотук, а като за капак се запозна и с баба си. Бих нарекла това една твърде успешна сутрин, а ти изглеждаш така, сякаш са ти потънали гемиите. Ние спечелихме, Уайът. Трябва да се радваш.
Той поклати глава.
— Все още ни се губи звеното, обединяващо Лайънел и Джоунс.
— Напротив, нали е казал на твоите приятели ченгета, че е членувал в Храма на народите заедно с жена си? Какво по-обединяващо от това?
Хънт продължи да дъвче замислено.
— Джоунс е имал хиляда души със себе си, Лин. Може да е бил всеки един от тях. Защо точно Лайънел? Та той дори не го е последвал в Джоунстаун. Според мен сензационната ти история още не е завършена. Моята във всички случаи няма да бъде, докато не повярвам, че е възможно Джоунс да е поръчал убийството, а Лайънел да го е извършил.
— Защо, нали неговите последователи са били обработвани именно по този начин. Знаем какво е станало в джунглата. Хората, които не са пожелали да изпият отровата доброволно, са били застреляни от охраната.
— Но Лайънел не е бил сред охранителите. Изобщо не е присъствал там.
— Значи просто е отпаднал от дружинката по-рано. — Тя отпи от шейка си. — А сега е мъртъв и точка по въпроса.
— Нещо не ми се връзва. Както сама правилно отбеляза, има разминаване между есемесите и смъртта на Лайънел. Изпращачът нямаше за цел да докара някого до самоубийство, а да ме подтикне да разнищя случая, да го предам на полицията. Това беше цялата идея.
— Добре, значи не всичко е минало по плана. Случва се постоянно. И какво толкова?
— Това, че никой няма да се интересува повече. Най-малко ченгетата. Смъртта на Лайънел слага точка на разследването. Това не те ли кара поне малко да се усъмниш? Кой ще тръгне да се самоубива, само и само да не отиде на съд? И то за престъпление отпреди четирийсет години, без никакви доказателства, които да сочат към него. И защо ще отстранява Иван? Ако Лайънел е решил да се гръмне, щеше просто да го направи. Но не, той краде такси, застрелва шофьора, после и Иван, а накрая се прибира у дома и едва ден по-късно си тегли куршума. Къде е смисълът на всичко това? Ако толкова го е било страх да не го хванат, от самото начало щеше да опре дулото в главата си, да дръпне спусъка и толкова.
Лин не изглеждаше убедена.
— Той не е бил притеснен заради убийството на майка ти, Уайът, а защото е оплескал нещата с онзи твой човек, Иван, и с таксиметровия шофьор. Нали сам каза, че имало свидетел, който го е разпознал? Бил е наясно, че този път няма как да се измъкне. При подобни обстоятелства постъпката му е напълно разбираема.
— И все пак чуй какво ще те посъветвам. Недей да публикуваш историята си, докато…
Писукането на телефона го извести, че е получил съобщение, и той млъкна насред изречението, за да го прочете.
— Ето това се казва пръст божи — рече след секунда и обърна екрана към нея.
Не е Лайънел, пишеше там.
— И какво искаш да кажеш с това? — попита Джул.