При телефонния им разговор Уайът бе звучал ужасно, почти като друг човек. Вманиачен, трескав, нуждаещ се от помощ. Откак го помнеше, а това бе почти през целия ѝ живот, никога не го бе виждала да губи контрол. Това определяше самата му личност — силна, непоклатима, уверена, самостоятелна.
Но сега психологическото сътресение покрай търсенето на убиеца на майка му го бе накарало да се усъмни в себе си, в инстинктите си, в самата си природа. Или поне така изглеждаше отстрани. За нея постепенно ставаше очевидно, че наглед естествената му издръжливост до голяма степен се е дължала на отричане на основни истини за ранното му битие.
Той бе изгубил майка си. Баща му го беше изоставил. Няколко приемни семейства бяха вдигнали ръце от него. И всеки път бе намирал сили да продължи напред, да повярва, че нещо положително ще се случи след цялото това отхвърляне, лоша карма, липса на късмет. Слава богу, накрая бе попаднал на хора, които да го отгледат, да му дадат нужната обич и подкрепа, за да израсне и да се превърне в мъж.
Тамара нямаше нужда да напряга въображението си, за да си представи болката, през която бе преминал. И тя се бе чувствала по сходен начин, макар да бе изгубила майка си на десетгодишна възраст — доста по-късно, отколкото Уайът. При това бе споделяла болката от загубата със своя брат, докато той я бе изживявал сам. Тя и Мики бяха плакали заедно до премаляване. Бяха борили рамо до рамо страха, гнева, самотата — не чрез отричане, а чрез постепенно, трудно извоювано приемане. Такъв бе техният жребий и те трябваше да го преглътнат.
Шокираше я мисълта, че нейната сърцевина може да се окаже по-здрава от тази на Уайът, че той може да прибегне до нейната подкрепа, ако бремето му се стори непосилно.
Не че не би му я предоставила, напротив.
Просто осъзнаването, че тази сутрин ѝ се бе обадил, за да почерпи от силата ѝ, от една страна, я плашеше, а от друга, ѝ вдъхваше увереност.
Самият факт, че той, Уайът Хънт, звучеше по този начин, че бе дотолкова отпаднал, че не можеше сам да се справи с проблемите си, а се нуждаеше от нея, бе стряскащ.
Но същевременно тази реалност ѝ носеше известно успокоение. Досега разликата във възрастта им, неговият по-голям житейски опит, нетрепващата му увереност, зрялата му сила я бяха карали да таи постоянен страх, че всяка връзка помежду им е обречена заради явната им неравнопоставеност.
Тя бе привлекателна за мъжката половина и го знаеше. Затова нямаше проблем да повярва, че той я желае. Но физическата връзка, колкото и да бе силна, не стигаше. Нейната хубост щеше да повехне, той пък щеше да остарее преди нея. Ако не притежаваха еднаква сила и увереност, нямаше да се получи нищо.
И сега, изведнъж, тя виждаше с кристална яснота, че се е превърнала именно в това.
В негова равна.
Той не бе потърсил Джина Роук, нито Девин Джул или някой от своите приятели мъже. Беше се обадил на нея, защото знаеше, че тя може да му помогне, да го успокои, да го преведе през изпитанието. Че е наясно пред какво е изправен, кой е всъщност може би дори по-добре от него самия.
Вероятно така е било от самото начало, но нито той, нито тя са щели да го проумеят, ако загубата и болката, които дълго бе държал встрани от себе си, не го бяха разтърсили с такава сила.
Тамара тъкмо изливаше почти недокоснатата чаша кафе в мивката, когато телефонът в съседната стая иззвъня и тя се втурна да го вдигне.
— Ало?
— Там! — прозвуча гласът на Хънт, трескав, задъхан. — Слава богу, че си още у дома. Открих го!
— Кого?
— Баща ми. Кевин Карсън. В Мексико. Сигурен съм, че е той. Отивам там, за да говоря с него.
— Къде точно се намира?
— В едно малко градче южно от Оахака.
— Значи е жив и здрав?
Уайът не отговори веднага.
— Ще разбера, като отида. Но той е последното липсващо късче. Трябва да го открия. Той ще помни Еви и Лайънел Спенсър, ще знае с какви хора са се движели. А един от тях е убил майка ми.
— Стига да е жив.
— Длъжен съм да вярвам, че е така, Там. Той е последният ми шанс. Тъкмо затова ти се обаждам. Искам да отидеш до вкъщи, да вземеш паспорта от сейфа ми и да го изпратиш тук по FedEx, за доставка рано сутринта. Резервирал съм полет за Ел Пасо по обяд, тъй че ако пристигне в хотела до девет часа, ще е чудесно.
— А как ще продължиш нататък?