Мария се появи от къщата, носейки върху поднос стъклена кана с тропически сок и три чаши. Като го постави в средата на масата, тя промълви няколко думи на съпруга си, докосна го леко по рамото и отново се скри.
— Май ще е по-добре да ви налея от това, иначе жената ще ме убие — каза той. — Ключовата съставка тук е ледът. Вадим го само при специални случаи.
— Благодаря. — Тамара все повече се дивеше на генетичния код, който правеше баща и син да си приличат толкова много, дори в интонацията и ритъма на речта си. — Изглежда чудесен.
— И наистина е такъв. Мария е гений. — Кевин побутна чашите към тях и попита: — Докъде бяхме стигнали?
— До Лайънел Спенсър и неговия самолет — отвърна без колебание Уайът. — Е, какво стана? Качи ли се на него? Или взе парите?
— Нито едното, нито другото — отвърна баща му, като напълни и собствената си чаша и без да отпие, я сложи пред себе си. — В крайна сметка просто избягах. Не исках да дължа никому нищо. Ако щях да започвам отначало, както възнамерявах, трябваше да тръгна от нулата. — Той нагласи очилата си, погледна Тамара, после отново Уайът и най-сетне отпи една глътка. — Знаеш ли, все още не ми се вярва Лайънел да е убил Тамара. Ти познаваше ли го?
— Не. Никога не сме се срещали.
— Е, ако бяхте… — Той поклати скептично глава. — Просто не ми се връзва. Особено с начина, по който беше извършено. Цялата ѝ глава беше разбита, за бога. Това е отнело известно време, изисквало е да си пред нея и да я гледаш в очите. А той беше същинска мижитурка. Дори с пистолет не виждам как би убил човек, а така — просто няма начин. Та той се боеше дори от жена си.
— Смяташ ли, че Еви може да го е сторила?
— Не. Вярно, че беше кукувица, но лудостта ѝ бе по-скоро на тема Исус, мир и любов.
— Но е умряла в Джоунстаун — каза Уайът, оставяйки чашата си на масата. — Като преди това може да е погубила собствените си деца.
— Това е станало много по-късно. Трябва да са минали колко… десетина години? — Повтаряйки неволно за сетен път жестовете на сина си, Карсън вдигна ръка към челото и потърка слепоочията си. — Новината стигна дотук едва след няколко седмици. Когато прочетох името ѝ, отначало не повярвах на очите си.
— И все пак го е направила. Напоила е децата си с отровната напитка.
— Вероятно. Но междувременно са минали дълги години промиване на мозъци и употреба на наркотици. По времето, когато я познавах, не би наранила и муха. Всъщност сега се сещам, че ако откриеше у дома някое паяче или калинка, ги вземаше внимателно и ги пускаше през прозореца, за да не ги настъпи някой.
Уайът се облегна назад и скръсти ръце като олицетворение на разочарованието, с отпуснати ъгълчета на устата и хлътнали очи.
— Връзката с Джоунстаун беше единственото подобие на мотив, което успяхме да открием. Всичко друго прави смъртта на Марджи да изглежда като случайно, безсмислено убийство.
Карсън изпусна уморена въздишка.
— Неприятно ми е да го кажа, но до същия извод стигнах и аз.
— Е, съжалявам, но няма да го приема — отвърна Уайът. — Трябва да е имало и някой друг. Ти спомена, че Лайънел имал брат…?
— Да, Ланс. — Карсън присви устни за миг, сякаш при спомена за лош вкус. — Той също се мотаеше наоколо. С година или две по-възрастен от него.
— Що за човек беше?
Карсън не отговори веднага. Известно време се взира в нищото, мъчейки се да формулира мисълта си, явно неподготвен за въпроса.
— Войник — каза накрая. — Ето какъв беше. Войник.
— От обкръжението на Джоунс? — попита Тамара.
— При това от най-близкото.
27
В този момент разговорът им бе прекъснат отново от Мария, която почука по касата на вратата и влезе в дворчето, съпроводена от мъж с туземни индиански черти на неопределима възраст, някъде между двайсет и пет и четирийсет. Нисък, набит и брадат, с нос, подобен на нейния, той носеше черната си лъскава коса вързана на опашка, която стигаше до средата на гърба му като конска грива. Беше облечен точно като домакина им, с единствената разлика, че пончото му беше в жълто и кафяво и не носеше очила.
При вида му през лицето на Карсън за кратко премина облак, но бързо се изпари, отстъпвайки място на обикновено раздразнение. Той се извини, стана от масата и заговори рязко на жена си на запотекски. Тя обаче скръсти ръце на гърдите си и застана непоклатимо, явно несъгласна с него.
Новодошлият на свой ред се включи с някаква реплика.
Двамата гости също станаха от масата на фона на продължаващата препирня.
— Какво се случва? — прошепна Тамара, но Уайът поклати глава в недоумение и я улови за ръката.