Но това беше вчера.
А снощи Добрия Бен Грисуолд взе глава. Помниш ли какви чувства изпитахме, чувайки за това? Първоначално исках да умра, Белами. След това възненавидях Бен така, както не съм ненавиждал още никого и никога в живота си, а аз отдавна познавам ненавистта! Не исках да повярвам, че е направил това, отказвах да повярвам, че е взел именно тази глава.
Казвах си, че има някаква грешка, че е взел главата на някой от простолюдието. Но те не се ценяха. След това си казвах, че глава е имало, но е била друга, а не на Праведния Джонатан Хал. Не може да бъде. Не трябва да бъде. Та Хал беше могъщ! В залата му се бяха натрупали почти толкова глави, колкото и в моята зала. И ако Грисуолд ги е взел всичките, той е станал много по-могъщ от мен. Не, не можех да понеса подобна мисъл.
Тогава си сложих шапката — символ на моето положение, шапката, обсипана със стотици звънчета, колкото са взетите от мен глави, и тръгнах да проверя слуха. И той се оказа верен, Белами!
Имението на Джонатан Хал пустееше и осиротяваше. Вълнуващата се тълпа се вливаше през вратите и се отливаше през тях, и жените на Хал заедно с децата, си отиваха на малки мълчаливи групички. Жените не бяха нещастни — жените, но не и синовете. Дъщерите отиваха при простолюдието веднага след раждането си — те не представляваха никаква ценност. Известно време наблюдавах момчетата. Всичките изглеждаха угнетени и озлобени. Единият беше почти шестнадесетгодишен — едър, подвижен юноша, по всяка вероятност вече завършил обучението си. Някой прекрасен ден бихме могли да се срещнем в Парка…
Останалите момчета бяха твърде малки. Сега, когато обучението им бе прекъснато, те никога вече нямаше да посмеят да се доближат до Парка. Това е причината нито един от простолюдието да не стане Ловец. Необходими са много, много години усилени тренировки, за да се превърне детето от заек в тигър. А в Сентрал парк оцеляват само тигрите.
Погледнах през наблюдателните люкове на Праведния Джонатан и се убедих, че стъклените витрини в залата за приеми са празни. Значи не бе бълнуване и не бе лъжа. Грисуолд ги е взел всичките — казах си, — а освен това и главата на Праведния Джонатан. Влязох във входа, стиснах юмруци, ударих с чело рамката и застинах от неизразимо презрение към самия себе си.
За нищо не ставам! Ненавиждах себе си толкова, колкото и Грисуолд. Но ненавистта към мен самия премина бързо и остана само ненавистта към него. Сега разбирах какво трябва да направя. „Днес — помислих си, той е в същото положение, в което бях аз вчера. Хората на тълпи отчаяно и безнадеждно ще говорят с него, ще го молят, ще го предизвикват на бой, ще използват всичките известни номера, за да го привлекат в Сентрал парк още тази вечер.“
Но аз съм хитър. Виждам далеч напред. Мрежите ми се простират до всички имения на Ловци в града, подобно на паяжина.
В конкретния случай ключ за решение на проблема беше една от жените ми, Нелда. Отдавна бях забелязал, че вече не ме обича. Така и не разбрах защо, но поддържах омразата й, докато се превърна в ненавист. И се погрижих Грисуолд да го научи. Благодарение точно на такива трикове бях станал навремето толкова могъщ — и ще стана отново, ще стана.
Сложих си специалната ръкавица (никой не би забелязал, че това е ръкавица), отидох до видеофона и позвъних на Добрия Бен Грисуолд. Лицето му се появи на екрана и върху него играеше усмивка.
— Предизвиквам те, Бен — казах аз. — Днес в девет в Парка, край въртележката.
Той се разсмя. Беше висок, мускулест човек с дебела шия. Не можех да отместя погледа си от нея.
— Очаквах обаждането ти, Роджър — отвърна той.
— Днес в девет — повторих. Отново се разсмя:
— А, не, Роджър! Защо да рискувам главата си?
— Ти си страхливец!
— Разбира се, че съм — съгласи се той с доволна усмивка. Страхувам се, защото знам, че нищо няма да спечеля, но ако загубя — губя всичко. Но нима бях страхливец снощи, когато се върнах с главата на Хал? Отдавна го дебна, Роджър. Признавам наистина, че се страхувах ти да не се добереш до него преди мен. Защо не го направи, би ли ми казал?…
— Преследвам твоята глава, Бен.
— Само не и днес — отряза ме той. — И въобще няма да е скоро. Скоро няма да ме видиш в Парка. Прекалено зает ще бъда. И във всеки случай, Роджър, сега ти си вън от играта. Колко глави имаш?
Да бъде проклет, прекрасно знаеше с колко ми води сега. Изразих върху лицето си ненавист.
— В Парка, днес в девет. Край въртележката. В противен случай ще реща, че си се изплашил…