За да си осигури контрол върху своя сектор, Роули незаконно беше включил компютъра на Ловната хижа към компютъра на Управлението на обществените работи в мегаполиса и различните делови учреждения, които пряко или чрез дъщерни компании принадлежаха на сенатора.
Но с централния компютър нещо се беше случило. Кой знае защо, действията му бяха изгубили всякаква логика и станаха нерезултатни. Защото когато на улицата полицейският автомобил ме засече, отразеният сигнал на танталовата ми пластинка е бил предаден в банката за памет на полицейския архив за идентификация. И оттам е дошъл лъжлив отговор.
Какво става? Нима сенаторът е жив и просто не иска да се узнае? Ако е така, какви заповеди дава на компютъра? Не намирах отговора на всички тези въпроси?
Исках да се върна преди разсъмване, но сега окончателно се убедих, че това е невъзможно. Тук, в Гровъртън, сравнително рядко се срещаха роботи на Управлението на обществените работи и компютърът на Ловната хижа нямаше възможност постоянно да ме наблюдава. Когато обаче навляза в мегаполиса, ситуацията ще се влоши. Не можех да отида там с частна кола. Нито имах смелостта да извикам такси или махолет. Щяха да ме познаят и в метрото, щом стъпех на платформата. Бях попаднал в капан и не знаех как да се измъкна от него.
От умора ли или от успокояващата музика и меката светлина аз задрямах. А когато отворих очи, до дивана стоеше девойка с вестници в ръце.
Сребърна девойка, сребристи бяха дори белтъците на очите й.
— Добро утро, дядо — измърка тя. — Ето вестниците, които поръчахте.
Мислено й благодарих за обръщението. Преди да произнеса макар и една дума, тя ми напомни, че съм грохнал старец.
— Благодаря ти, миличка, благодаря ти. Сложи ги тук.
— Сега ще ви донесат кафе — усмихна се и изчезна през вратата.
През цялата първа страница минаваше заглавие:
„ЗАГАДЪЧНО ПРОИЗШЕСТВИЕ В ЛОВНАТА ХИЖА
Полицейското управление потвърждава, че сътрудниците му не са успели да проникнат в Ловната хижа, след като през нощта оттам дойде съобщение за убийството на сенатора Роули от неговия секретар мистър Едгар Гифърт.
Многобройните опити да се свържем със сенатора останаха безплодни.
Три полицейски махолета, управлявани от роботи, бяха подпалени до границите на Ловната хижа, експлодира и един полицейски автомобил. Втори автомобил, изпратен там веднага след съобщението за убийство, е бил завладян от Гифърт. От изстрелите му са загинали четирима полицаи. Днес рано сутринта откраднатият автомобил е намерен на неколкостотин мили от мегаполиса…“
По-нататък полицията изразяваше увереност, че всеки момент трябва да се очаква залавянето на убиеца.
Малка бележка в левия долен ъгъл на страницата съобщаваше за странното поведение на един робот чистач, който нападнал човек.
Но моето внимание беше привлечено от друго съобщение:
„СЕНАТОРЪТ ЛУТЪР ГРЕНДЪН ПРЕДЛАГА ПОМОЩТА СИ
«Федералното правителство трябва да се държи настрана» — заяви сенаторът.
Сенаторът на Източния сектор Грендън заяви днес сутринта, че е готов да помогне на Северозападния сектор в «издирването на убиеца» на своя колега.
— Няма нужда да се обръщаме към федералното правителство — отбелязва той. — Гражданите на независимия сектор са способни да се справят с престъпника със собствени сили.
Сенаторът на Югозападния сектор Куинтъл е на същото мнение. Той смята, че «нямаме нужда от помощта на федералните ведомства».“
Сенаторите се готвеха да отхапят лакомо парче още преди официалното съобщение за смъртта на Роули.
Време е да тръгвам, реших аз. По-лесно ще е да се изгубя в тълпата. Не е толкова просто да се фокусира лъчът върху един човек.
И докато другите Безсмъртни се карат за владенията на сенатора Роули, аз мога да се промъкна на безопасно място.
На вратата едва не се сблъсках със сребристата девойка.
— Оттук, дядо — и тя ме поведе по коридора.
— Но изходът е в обратна посока — намръщих се аз.
Тя спря и се усмихна.
— Знаете ли, сър, падна се нашият номер. Управлението за медицински контрол изпрати диагностик-контрольор.
Олюлях се. По някакво чудо компютърът на Ловната хижа е разбрал за местонахождението ми и е изпратил сигнал за проверка именно на този дом. И сега пред мен са затворени всички врати, освен онази, която води при робота-диагностик.
Идеален капан. Естествено роботът е защитен от здрава броня, той е въоръжен. Често хората не искаха да отиват в болница, още повече за своя сметка, щом са свободни граждани.