— Чии сте, момчета? — опитах да се усмихна.
Вероятно съм успял, защото и те ми се усмихнаха.
— Много интересно, и ние тъкмо смятахме да те попитаме същото.
Отново се взрях в тавана.
— Аз съм сираче.
Мустакатият изсумтя.
— Какво мислите за това, полковник?
Полковникът (интересно на какво?) се намръщи, гъстите му вежди се сключиха над сивите очи. Гласът му глъхнеше в гъстата брада.
— Ще бъдем откровени с теб, Гифърт. Може би защото не успяхме да установим личността ти. Само заради това. Възможно е и ти самият да не знаеш кой си. Ето защо ще бъдем откровени.
— Карайте — съгласих се аз.
— Добре. Чуй как виждаме станалото. Нашата версия. Ти си убил Роули. Убил си го след петнадесет години безупречна служба. Ние знаем — дори ти да не си подозирал, — че през всичките тези години на всеки шест месеца Роули те е подлагал на психовнушение. Поне си е мислел, че те подлага.
— Мислел? — попитах аз, желаейки да покажа, че ми е интересно.
— Да. Може би се е заблуждавал. Във всеки случай напоследък. След психовнушението човешкото поведение се подчинява на определени закони. Ти ги наруши. Знаем, че за да се премахне ефектът от психовнушението, са необходими шест седмици активно лечение. И още най-малко две човек да дойде на себе си. Ти си отсъствал от Ловната хижа само четири дни — той вдигна рамене. — Схващаш ли положението?
— Да, естествено. — Брадатият ме дразнеше. Не ми харесваше произношението му.
— Отначало мислехме, че са те подменили. Но проверихме идентификационната ти пластинка — той посочи ръката ми. — Всичко е наред. Пластинката е на Гифърт. И знаем, че за четири дни не биха могли да я извадят от ръката на Гифърт и да я присадят в костта на някого другиго. Ако имаме възможност да сравним отпечатъците от пръстите и структурата на ретината ти, окончателно ще се убедим, че си Гифърт. Но законът го забранява, затова се налага да се задоволим само с уликите, които имаме. Сега-засега те приемаме за Гифърт. Това означава, че някой е човъркал мозъка ти. Искаме да знаем кой именно. Знаеш ли кой е?
— Не — често признах аз.
— Самият ти нищо не си правил?
— Не.
— Някой стои ли зад теб?
— Да.
— Кой?
— Не зная. Почакайте малко с въпросите. Казахте, че ще бъдете откровени. За кого работите?
Те се спогледаха.
— За сенатор Куинтъл — отговори полковникът.
Повдигнах се на лакът.
— Добре де, убедете се сами. Роули е убит, можем да го изключим — свих показалеца на свободната си ръка. — Вие работите за Куинтъл, изключваме и него — свих другия пръст. — Остават трима Безсмъртни: Грендън, Ласър и Уотърфорд. Ласър управлява Западния сектор, Уотърфорд — Източния. И двата не граничат със Северозападния, значи нямат нищо общо. Не е задължително, но е твърде вероятно. По-скоро биха се стремили да се отърват от Куинтъл, а не от Роули. Следователно остава Грендън. И ако сте чели вестниците, трябва да знаете, че той вече се мъчи да нахълта в Северозападния сектор.
Те пак се спогледаха. Разбирах, че може би изобщо не работят за Куинтъл. Дори бях склонен да мисля, че ги е изпратил Грендън. От друга страна, биха могли да казват истината, за да се убедя, че господарят им е Грендън. Впрочем за мен нямаше никаква разлика.
— Логично заключение — изрече полковникът. — Твърде логично.
— Ние обаче трябва да знаем кой си ти — добави мустакатият. — Усещахме, че ще се върнеш в мегаполиса, и поставихме охрана на основните магистрали. Тази част от плана ни успя, сега можем да минем към следващия етап.
— Следващия?
— Да, ти можеш да бъдеш заменен. И ти го знаеш. Онези, които са те изпратили, сега пет пари не дават какво ще се случи с теб, иначе нямаше да ти се наложи самичък да търсиш начин да се спасяваш. Те вече не се интересуват какво ще стане с Еди Гифърт.
— Сигурно са знаели, че ще те заловят. Затова са те хипнотизирали. Твърде вероятно да не успеем да разберем кой е направил това. Но сме длъжни да се помъчим. Ами ако внезапно си спомниш нещо, някаква дреболия, а тя ни отведе до цялата организация?
Кимнах. И полковникът разсъждаваше много логично. Искаха да премахнат ефекта от психовнушението. Можеха да го направят внимателно, като постепенно изолират хипноблокировката, за да не ми навредят. Но за това беше необходимо време. И аз разбирах, че няма да се церемонят с мен. Бяха решили да обелят кората на мозъка ми като банан, а сетне да го нарежат на филийки, за да видят какво има вътре.
И ако работеха за някого от Безсмъртните, не се съмнявах, че ще изпълнят плана си. За тази цел им бяха необходими специална апаратура и експерти по психовнушение. И едното, и другото можеше да се купи срещу пари.