— А после ще се върнем при приятелката ти и ще й кажем какво сме ти причинили! — Върлината се усмихва подигравателно, а от устата му се стича слюнка.
— Точно така ще постъпим — прекъсва го директорът и му отправя хладен поглед с раздразненото изражение на някой, който е бил лишен от възможността да произнесе възловата реплика, след като е умирал от нетърпение да я изрече. — А накрая ще сторим същото и с нея. Крайник по крайник. Игра на насладата. О, това име ми харесва особено много. Мисля, че ще се спрем на него.
Кръгът се стяга по-плътно. Телата им излъчват ненаситна възбуда. Главите им се поклащат напред-назад, отпуснатите встрани ръце потръпват, а от устите им се носят странни звуци като от дъвкане.
— Кой мислиш, че ще крещи по-силно, ти или тя? У това момиче има много страст, така че вероятно тя ще вика по-силно. Но пък от друга страна, притежава много воля, не си ли съгласен? Каква сценка спретна само? Въобще не е като теб. Да избягаш като някой плъх и да я оставиш съвсем сама.
Коремни плочки надава изпълнен с раздразнение и нетърпение стон.
— Достатъчно приказки. Да се захващаме с него! — Езикът й се плъзва по изранената долна устна, щръкнал напред и напорист като рогов израстък. — Нека аз да започна! — Тя прикляка и се подготвя.
Директорът вдига глава и оглежда обстановката, отправна сцена за зрителите у дома.
— Така да е. Помни, че ти се полага само левият крак и нищо повече. Всички други да останат по местата си — нарежда и потупва своя ТОИ. — На всеки ще му дойде редът. А сега, за радост на най-съвършения владетел и за наслада на покорните му поданици…
Преди още да е завършил речта си, Коремни плочки скача към мен на длани и стъпала като разбесняла се хиена с развята зад гърба й коса, чиито кичури са неестествено прави. И макар да се движи със скоростта на светлината, всичко изглежда като на забавен кадър. Виждам абсолютно всеки детайл: отдръпнатите назад устни, лицето й, което не представлява нищо повече от изпълнена с остри зъби зейнала черна дупка, блестящите й в червено очи.
Виждам и останалите ловци, само миг по-късно те също се хвърлят напред, телата им са неспособни да устоят, краката им се изпъват като тези на леопард и ги изстрелват във въздуха, ноктите им стържат в пясъка при приземяването и те отново се изтласкват, придвижвайки се към мен с несъответстваща на злостните им намерения грациозност.
Зървам лицето на директора, където не личи никаква емоция, но погледът му прелива от гняв. Насочва ТОИ към Алени устни и Коремни плочки, а ръката му трепери от ярост и изненада.
Коремни плочки прави към мен финален скок с разперени ръце. От нея се стичат слюнка и слуз, извъртяла е отворената си уста на една страна и явно се цели в адамовата ми ябълка.
Остра светлина и после временно заслепяване. Писък разцепва нощта. В ноздрите ми прониква вонята от изгоряла плът. Секунда по-късно виждам Коремни плочки да се гърчи на земята с вопли, има прогорена дупка на мястото, където е ключицата й. Където е била.
Директорът се взира глуповато в своя ТОИ и не разбира какво се случва.
Просветва нов лъч светлина. Идва някъде иззад гърба ми и над мен. От някого, застанал върху купчината камъни. Този уцелва Алени устни в бедрото в мига, когато се хвърля към мен. Тя изкрещява и напълно напразно протяга ръката си надолу. От бедрото й се разнася дим.
— Джийн! Залегни! — виква Сиси.
Падам на колене точно когато Феерична рокля се мята към мен, а инерцията й я запраша над главата ми и ноктите й разкъсват ризата ми отзад. Приземява се от другата ми страна с умело салто и мигом отново ме връхлита.
Още един изстрел, идващ отгоре. Този е на огромно разстояние от всякаква мишена и уцелва празната земя.
С периферното си зрение зървам как тъмен силует — Върлината — се промъква нагоре към купчината камъни.
— Джейкъб! — крещя. — Наблюдавай от твоята страна. Промъква се откъм теб.
Феерична рокля скача към мен, а изкривената й уста като че се усмихва.
Някой крещи зад мен — Дейвид? Бен? — и в гласа му личи неистов страх.
Още един светлинен изстрел. Този идва от другата страна на камарата камъни и е запратен напълно безцелно към небето. Чувам Епап.
— Сиси! Помогни ми! — Гласът му е пропит от ужас.
Следва поредица от изстрели, която създава пулсиращ светлинен ефект: в резултат на това скокът на Феерична рокля изглежда насечен в стакато. В следващия миг тя се снижава над мен с ужасяващите си размери и тегло. Очите й са приковани в моите, гледа ме настоятелно и съсредоточено, като че сме любовници.