— Човеци — изрече накрая той с по-мек тон. — Когато сме сами, така ги наричай, разбра ли?
— Добре — отвърнах. След малко го попитах: — Защо не виждаме други човеци?
Той не ми отговори. Ала още помня звука от отхапаната ябълка и хрускането му, докато седяхме под дървото, натежало от зрели плодове.
Сега, години по-късно, има още повече плодове, които насищат с багри пищната зеленина. Колко жалко, че цветовете означават смърт и изчезване. Сега седя и ям, сам в зеленината, самотна сива точка сред експлозии от червено, оранжево, жълто и лилаво.
Здрачава се, нощта на лотарията е. Във всички къщи млади и стари са будни и тръпнат от вълнение. Щом прозвучи нощната сирена, капаци и решетки се вдигат, отварят се врати. Всички тръгват по-рано за работа или за училище тази вечер, за да си говорят помежду си и нетърпеливо да търсят информация на компютърните екрани пред себе си.
В училище никой дори не се опитва да се държи нормално. Във втория час учителката не си прави труда да помоли за тишина, просто ни пренебрегва и чатка по екрана на бюрото си. В средата на часа чуваме съобщение по интеркома: Поради драстично спадане на продуктивността в града обявяването на числата от лотарията ще бъде изместено с няколко часа напред. Ще има излъчване на живо след минути.
— Числата ви пред вас ли са? — изрича весело в заключение говорителят, сякаш всички не са ги наизустили вече.
На мига в класната стая настъпва истински делириум. Учениците бързат към местата си и се втренчват в екраните на чиновете си.
— Готови ли сте за лотарията? — пита след малко водещият на новините, изоставил всякаква приповдигнатост във възбудата си. — Аз съм се приготвил — казва с листчето с числата си в ръка. — Това може да е моята вечер. Събудих се с особено чувство.
— Както със сигурност и всеки друг в прекрасния ни град — приглася партньорката му, слаба жена с лъскава черна коса. — Всички сме много развълнувани. Нека сега да включим Института за хепъри, където ще бъдат изтеглени числата. — Тя спира и вдига ръка към слушалката в ухото си. Очите й грейват с див пламък. — Имаме голяма изненада. Става въпрос за нещо нечувано, приятели, затова седнете.
В класната стая се отмятат глави, а после се навеждат напред. Никой не продумва.
— Вместо директорът да избере числата, взето е решение това да направи пленен хепър.
— Чухте добре, приятели — продължава тя с пълна със слюнка уста и леко фъфлене, — имаме връзка на живо… — После млъква отново. — Разбирам, че е от секретно място в Института по хепъри. Нека се включим сега.
Изведнъж картината от студиото е заменена от пуста арена в нещо като пещера. Няма врати и прозорци.
В центъра й е поставен празен стол. До него има голям конопен чувал и стъклена сфера. Ала никой не гледа стола, чувала или сферата. Всички погледи са приковани в размазания образ на мъж хепър, сгушен в ъгъла.
Възрастен и жилест е, но коремът му е закръглен и изпъква непропорционално на слабата му фигура. Ръцете и краката му са покрити с косми и това предизвиква всеобщо мляскане в класната стая.
Камерата се приближава и отдалечава от хепъра. Вижда се, че няма оператор, а се движи на автопилот. Ако имаше някой при него, хепърът щеше да бъде погълнат за секунди. Най-новите видеокамери, които тежаха около два тона, имаха автоматично приближаване, технологична новост, немислима само допреди десет години.
Камерата се приближава и показва колебанието на хепъра, който поглежда нагоре към нещо зад камерата. После, като че ли му е наредено, става и се приближава до стола. Във всяка негова стъпка се чете нерешителност, предпазливост. Чувствата са изписани на лицето му.
Един ученик започва буйно да клати глава, лигите му хвърчат наоколо и част от тях ме опръскват. От устите ни капе слюнка и образува малки локвички по чиновете и по пода. Главите са килнати леко встрани и назад, а телата са напрегнати. Всички са в транс и с повишено внимание.
Водещите на новините са безмълвни.
Хепърът стига до стола и сяда. Очите му отново се ококорват, поглежда зад камерата за напътствия. Пъха ръка в конопения чувал и вади оттам топка. Номерът, отпечатан на нея, е 3. Поднася за кратко топката пред камерата, а после я слага в стъклената сфера.
Минава известно време, докато осъзнаем какво се беше случило. Телевизионните говорители нарушиха мълчанието си, но говорът им беше затруднен от прекомерно количество слюнка.