Следва дълго мълчание. После прозорците се отварят и вътре прониква сивкава светлина.
Срещу мен седи Ашли Джун.
Пътуваме в тишина и тъмнина, официалните лица водят неангажиращ разговор. Впрягът спира на светофар; чаткането на копитата престава за миг. Чува се глухият боботещ шум на хората отвън: скърцане на зъби, пукане на стави и кокалчета. По улиците има стотици, ако не и хиляди хора, които наблюдават как преминаваме.
Ашли Джун е мълчалива, но развълнувана. Усещам го. Чувам пукането на врата й, когато отмята глава в тъмнината пред мен. Аз самият също отмятам глава и пукам кокалчетата на пръстите си няколко пъти.
С Ашли Джун не сме заедно в тъмното за първи път. Беше преди една-две години, преди да се превърна в отшелника, който съм днес, и точно по време на мълниеносното изстрелване на Ашли Джун в клуба на Желаните. Онази нощ валеше и класът ни се беше събрал в гимнастическия салон. Учителят ни по физическо не се появи и никой не си направи труда да уведоми в канцеларията. Някак — тези неща се случват просто така — всички започнахме да играем на бутилка. Целият клас, около двайсет души. Класът се раздели на две групи според пола. Думите „това е глупаво, аз изчезвам“ почти бяха на устните ми, но момчетата завъртяха бутилката и пуснаха събитията в ход.
Въртеше се бързо, после се забави и изглеждаше, че ще спре пред момчето срещу мен.
Бутилката обаче продължи въртенето си съвсем бавно, сякаш нещо я теглеше, и после гърлото й, напомнящо устата на умираща златна рибка, се закова. Сочеше право към мен, без абсолютно никакво съмнение.
— Гръм и мълнии! — изруга огорчено момчето до мен — Бях толкова близо.
Сякаш ток разтърси групичката на момичетата. Започнаха да шушукат, скупчили глави, и да ми хвърлят прелъстителни развълнувани погледи. Едно момиче мълниеносно протегна ръка и завъртя бутилката. Тя се задвижи бързо, после започна да придобива неясни очертания. На последната обиколка момичетата се навеждаха напред, разочаровани, че ги е подминала, и точно когато стигна до Ашли Джун, тя протегна крак и я спря, при което гърлото остана насочено право към нея.
— Леле! — възкликна тя. — Кой да го очаква?
И понеже ставаше дума за Ашли Джун, позволиха да й се размине.
Минута по-късно с Ашли Джун бяхме в дрешника. Стояхме там на сантиметри един от друг, притиснати от тясното пространство. Вътре миришеше на чам и беше абсолютно тъмно.
И двамата не помръдвахме. Чувах останалите да говорят отвън, гласовете им бяха ужасно далечни. Забих поглед в краката си и започнах да дишам дълбоко през носа.
Реших да я заговоря, имах идеална възможност — единствена — да изразя това, което таях в себе си от години. „Ашли Джун, от дълго време имам чувства към теб. От мига, в който те видях. Не ме е привличала никоя друга, освен теб, мисля само за теб всеки ден.“
— Да започваме ли? — попита тя шепнешком в тъмнината, гласът й беше изненадващо нисък. Шансът ми, толкова мимолетен, отмина.
Започнахме да се бутаме непохватно в теснотията, докато сваляхме ръкавите си. Хванах ципа, дръпнах го и той се отвори.
Останали без ръкави, спряхме. Предстоеше мигът. Дали тя очакваше да направя първата крачка? После вратът й изпука силно. Издаде глух гърлен стон, който прерасна в ръмжене, и горещият и дъх навлажни пода, тавана и стените в тесния тъмен дрешник.
Изпразних съзнанието си, изтрих го, след това го заместих с представата за първичния импулс, която си бях изградил. Отворих уста и от нея изригна ръмжене, чиято първичност и нетърпение ме изненадаха. Ръцете ми се устремиха към нея и лактите ни се удариха, нокти се впиха в кожата. За момент в съзнанието ми нахлу тревога: ако ми потечеше кръв, страстта й бързо — за част от секундата — щеше да се видоизмени и тя щеше да се хвърли към врата ми, да разкъса кожата ми с кучешките си зъби с бързината на бръснач, а останалите щяха да нахлуят само миг по-късно и да се присъединят към кървавата оргия. Ала завладян от мига, аз не спрях, и двамата не спряхме, а бързо отместихме ръце встрани, само пречеха, отдръпнахме лакти и рамене, трескаво търсехме удобна позиция. Блъскахме се, притиснати отвсякъде, лактите и коленете ни издаваха кухо кънтене при ударите в невидимите стени.
Аз се добрах пръв. Преди още да се е окопитила, мушнах лакътя си под мишницата й. Така, както бях чел в книгите и гледал по филмите. Беше моя. Тялото й се напрегна в очакване, когато лакътят ми се загнезди в подмишницата й. Изведнъж, просто така, напрежението в тялото й изчезна и тя се отпусна. Извъртях лакът в широки плавни кръгове и тялото й започна да се движи в ритъм. Слюнка покри оголените й зъби. Изострих вниманието си и пуснах имитацията в ход, като гледах да съм сигурен, че ръмженето ми е с точната сила и звучност, че тялото ми се движи с необходимата страст и лудост.