— Имате ли бинокли?
— Да. Но няма нищо за гледане. Хепърите спят до един.
Всички са толкова погълнати от купола, че никой не забелязва как Ашли Джун се измъква.
Освен мен.
Следя я с крайчеца на очите си и се обръщам чак когато изчезва от периферното ми зрение.
Тя се изнизва към задната част на помещението, където до стената има три реда контролни монитори. Под тях седи служител, който мести бавно глава настрани, нагоре и надолу, за да обхване картината им. Тя застава близо зад него и бавно се примъква напред, докато няколко кичура коса докосват леко челото му от едната страна.
Той бързо се отмества вдясно. Тя почесва китката си, извинява се и се почесва по-силно, за да изглежда, че станалото е незначително и случайно. Още седнал на стола, той се извърта да я погледне и после се изправя. Има детско лице и е неопитен, със замъгленото си от напрежението зрение не може веднага да види какво има пред него. Млада дама, прекрасна при това. Този мъж, чийто свят се изчерпва с безкрайно взиране в екрани, е малко смутен от тази неочаквана физическа близост. Ашли Джун чеше китката си още по-усърдно, за да го накара да се отпусне. Минава известно време и той започва да се чеше в отговор, в началото предпазливо, а после по-бързо и уверено. Погледът му започва да се фокусира и избистря.
Тя казва нещо, но съм твърде далеч, за да чуя. Служителят отговаря, тялото му започва да се изпълва с енергия и той сочи различни монитори. Тя пита още нещо, извърта бавно тялото си към мониторите, приближава се към мъжа. Той забелязва. Когато й отговаря, клати глава ентусиазирано над тесните си рамене.
Няма съмнение, много я бива да флиртува. И е намислила нещо.
Вдига дългата си ръка и посочва към един от мониторите. Протяга я нагоре без никакво усилие като удивителна в края на изречение, в което се казва: „Аз съм прелестна!“ На мен тази ръка винаги ми е въздействала през годините, в които седях зад нея, особено през летните месеци, когато носеше блузки без ръкав и имах възможност да видя цялата дължина на прекрасните й изваяни ръце. Не бяха нито твърде слаби, нито твърде закръглени, а с идеални пропорции и форма, от тях струяха едновременно увереност и грациозност. Дори бледите лунички, с които е осеяна кожата им, експлодиращи в съзвездие от точици на мястото, където изчезват под блузата й, са по-скоро мамещи, отколкото белег за несъвършенство.
Бавно се приближавам до Ашли Джун и се настанявам зад една тънка колона. Надничам зад колоната; приближила се е още повече до мъжа. Над тях образите от охранителните камери светят слабо. Поне половината от тях са насочени към купола.
— Не мога да повярвам, че работят постоянно.
— Двайсет и четири часа, седем дни в седмицата — отвръща гордо той.
— И тук винаги има някой, който наблюдава мониторите?
— Ами преди имахме дежурен тук. Но стана… имаше промени в политиката.
— Промени в политиката?
Настава дълга пауза.
— О, хайде, можеш да споделиш с мен — уверява го Ашли Джун.
— Не казвай на никого — предупреждава я служителят едва чуто.
— Добре. Ще бъде наша тайна.
— Някои от дежурните много се заплесваха по хепърите и…
— Да?
— Загубваха си разсъдъка, полудяваха от копнеж. Втурваха се към селото на хепърите.
— Но нали е затворено от купола?
— Не, не разбираш. Те хукваха натам през деня.
— Какво?
— Право от този стол. В един момент се взират в мониторите, а в следващия тичат по стълбите към изходите.
— Въпреки изгарящото слънце?
— Сякаш забравяха за това. Или пък вече не е имало значение за тях. — Пак млъква. — Затова се наложиха промени. Първо, никакви записи, защото някак по улиците плъзнаха контрабандни записи. И второ, всички напускаме етажа преди зазоряване.
— И тук няма дежурен по цял ден?
— Не само че няма дежурен, но погледни, няма щори на прозорците. Демонтираха ги. Сега денем слънцето грее. Най-добрата защита. Никой не идва след зазоряване. Никой.
Следва мълчание и точно когато си мисля, че разговорът е приключил, Ашли Джун отново задава въпрос:
— А какъв е онзи голям овален син бутон?
— Не бива да казвам.
— О, хайде, на мен може.
Нова пауза.
— Както другото, което ми каза и за което с всичка сила можеш да бъдеш уволнен, ще запазя и това в тайна — изрича Ашли Джун, този път със заплашителна нотка в гласа.