Няколко вратове изпукват.
— Е? Ще поемаме ли?
При това подканяне всички ставаме и изчакваме придружителите си. После тръгваме.
По бързите ни стъпки, докато слизаме по стълбите; от силата, с която бутаме вратите на излизане; от възбудата, която е изписана дори по лицето на Върлината; от конвулсивното потрепване на главите ни — отгатвам, че сме развълнувани. Че сме изпълнени с копнеж.
Сякаш по някаква негласна уговорка никой не продумва. Всички мълчим, само обувките ни потропват по мраморните подове, а щом излизаме навън, поемаме леко по тухлената пътека. Никой не отронва и дума дори когато минаваме покрай библиотеката. Само Върлината надниква вътре с любопитство, а после поглежда към мен, като вероятно се чуди защо точно мен настаниха тук. Когато тухлената пътека свършва и стъпваме върху прашния чакъл на Необятността, сякаш всички сдържат дъха си, оставаме безмълвни.
— Никога не остарява — казва накрая един от придружителите.
При тези думи се завързваме още повече.
Тревожа се, че всеобщата възбуда ще накара всички да се затичат. Тогава ще се откроя от групата. Ще бъда разкрит. Защото не мога да тичам, не и така пъргаво като останалите. Не съм дори наполовина толкова бърз или издръжлив. Още си спомням как в първи клас съучениците ми ме подминаха и се изгубиха в далечината, а аз се тътрех, сякаш газех в локва от живак. Винаги падай, учеше ме баща ми, преструвай се, че си се спънал и си навехнал глезена си. Така ще се изключиш от надпреварата.
— Хей — казвам, без да се обръщам конкретно към някого, — няма начин да влезем в купола, нали?
— Не — отвръща моят придружител.
— И най-вероятно няма дори да видим хепъри, нали?
— Не. Те спят по това време на нощта.
— Значи ще видим същото, което виждаме сега, но по-отблизо?
— Какво?
— Ами само кирпичени колиби, езеро и простор за пране. Нали така?
— Да.
— Скука — отсичам дръзко.
Групата се хваща на това, поне достатъчно, че вълнението им малко да поутихне. Забавят крачка.
След петнайсет минути приближаваме купола. Размерът му от това разстояние ме изненадва: издига се много по-високо и покрива много по-голяма площ, отколкото ми се стори първоначално. Алени устни започва да потреперва пред мен. Раменете на Коремни плочки започват да се повдигат нагоре, сковават се от вълнение. Атлета до нея вирва нос, за да подуши въздуха.
— Подушвам ги, подушвам хепъри — провиква се Върлината и дрезгавият му глас отеква в тишината на нощта. И останалите вдигат глави с пукане на вратовете и започват да душат нагоре и настрани.
След около петдесет метра достигат повратната точка и хукват дружно напред. Аз се мъкна след тях, тичам бързо, колкото мога.
Очертанията им са неясни, представляват сбирщина от черни трептения и сиви петна, с препускащи крака и веещи се напред и настрани ръце. В движенията им няма елегантност и стройност, само произволно размахване, тичане и скачане.
Настигам ги чак когато са се лепнали за стъклото, прекалено са вглъбени, за да забележат закъснението ми. Под купола има десетина кирпичени колиби. Те са разположени равномерно по терена, половината са струпани край езеро. Езерото е забележително: първо заради това, че е насред пустинята, но също и заради идеалния кръг, който описва. Без съмнение е изкуствено.
До технологичното съвършенство на езерото и купола колибите приличат на праисторически останки. Стените са криви и надупчени, прозорците са малки, без рамки. Всяка колиба стои върху два реда правоъгълни, грубо съединени камъни.
— Нищо не се вижда вътре — казва Бабаита.
— Сигурно и без това всички спят — отбелязва един от придружителите.
— Ала поемете дъх, аз ги подушвам. По-силно от обикновено — подканя придружителят ми, застанал до мен.
— Съвсем слабо — обажда се друг придружител в края на групата.
— Не е толкова слабо — упорства моят придружител. — Тази вечер се усеща особено силно. Май доста са потичали и са се изпотили. — По лицето му пробягва смръщена гримаса. Обръща се към мен и отново вдишва. — Много силно се усеща. Странна работа.
Напрягам се да запазя спокойствие. Миризмата идва от мен, знам го, но не мога да помръдна или да променя нещо. Затова се опитвам да го разсея. С въпроси.