— Колко е дълбоко това езеро?
— Не се знае — отвръща той. — Предполагам, достатъчно, за да се удавиш. Но досега никой хепър не се е удавил. Тези са като риби.
— Няма как да е естествено, нали? — питам.
— Сред нас има гений — подхвърля Върлината и се изплюва на твърдата земя.
— Този купол пропусклив ли е? — внезапно пита Коремни плочки. Досега все е мълчала и ми е нужна секунда да осъзная, че този приятен глас е неин. — Защото със сигурност ми мирише на хепър. По-силно и от ароматизаторите, които продават.
— И през последните минути като че ли се засили — добавя Атлета.
— Трябва да е пропусклив. Наистина ги усещам! — вълнува се Коремни плочки.
— Не бях сигурен, но въздухът наистина е наситен с миризмата им… — промълвява разсеяно придружителят ми. — Денят беше отдавна, преди повече от осем часа. Не трябваше ли ароматът да се е разнесъл? — Ноздрите му се движат, блестят от влага. Насочват се към мен като разширени от почуда очи.
Отделям се от групата.
— Ще се разходя около купола да видя дали не се вижда нещо от другата страна.
За щастие никой не тръгва след мен. От другата страна, скрит зад колибите, си плюя на ръцете и започвам силно да търкам подмишниците си. Доста е гнусно, но алтернативата е да ме разкъсат на парченца.
Когато се връщам при групата, те се канят да си тръгват.
— Миризмата изчезна — мрачно ме уведомява Върлината — и няма нищо за гледане. Всички хепъри спят.
Тръгваме обратно и влачим унило крака. Никой не продумва. Аз вървя последен по посока на вятъра.
— Звездна нощ — заговаря ме някой.
Ашли Джун застава до мен.
— Твърде ярка ми е — отговарям.
Тя двусмислено почесва китка с вдигнат поглед.
— Тези хепъри са точно като животните в зоологическата градина — казва тя, — спят през цялото време.
— Придружителите твърдят, че са притеснителни по природа.
— Глупави животни — процежда през зъби, — те губят.
— Как така?
Изненадва ме, като забавя крачка и се изравнява с мен.
— Помисли си — казва със свойски тон. — Колкото по-добре жертвата познава ловеца, толкова повече предимства има в стратегията си. Ако бяха будни, щяха да разберат колко сме, колко от нас са жени и колко мъже, възрастта ни…
— Предполагаш, че знаят за лова.
— А как иначе? Раздали са им оръжия.
— Това не означава нищо. А и стратегически предимства изобщо няма да им помогнат. Така или иначе, ловът ще приключи най-много за два часа.
— Един час, щом аз участвам — прошепва. Ясно е, че иска само аз да я чуя. Отдръпвам се и я поглеждам. Откакто сме в Института за хепъри, тя е по-малко наперена, изявява се по-малко като старлетката, която познавам от училище, не се набива на очи. Естествено, още привлича внимание, като се има предвид колко е привлекателна, но не го демонстрира, както прави в училище.
Откъм Необятността духа лек ветрец и вдига няколко кичура коса към бледите й скули. Очите й, подчертани от студената нощна светлина, изглеждат неспокойни. Изведнъж се навежда, за да върже връзките си. Спирам с нея. Бави се, като развързва и после връзва отново и връзката на другата си обувка.
Докато се изправи, групата се е отдалечила.
— Знаеш ли, много се радвам, че си тук — отронва меко. — Толкова е хубаво да имаш… приятел.
Шумът от пустинния вятър изпълва тишината между нас.
— Според мен трябва да действаме като отбор — продължава тя. — Мисля, че наистина можем да си помогнем един на друг.
— Сам се справям най-добре.
Тя замълчава.
— Чете ли за лова отпреди десет години?
— Да, както и за всички останали — лъжа аз. Бях отбягвал всяка книга, всяка статия, изречение или дума.
— Аз направих проучване относно лова По-задълбочено от всеки друг. С един вид религиозно вдъхновение. Бях обсебена от тази тема в продължение на години. Четох книги, абонирах се за списания, прерових библиотеките. Дори слушах радио предавания с участието на предишни победители, които, макар и яки физически, си бяха доста тъпи. Просто исках да ти кажа, че каквото и да научиш през следващите няколко дни, аз вече го знам. Знам го от години.
— Ще го имам предвид — казвам без идея накъде води този разговор. Но тя не лъже. Членува във всички възможни организации и клубове в училище, свързани с хепъри.