— Няма хепър. Има отчетлива миризма, но тя идва отвън. Да, по-наситена е от обикновено. Но няма хепър, не и вътре, както си мислите. Вие сте жертва на масова истерия.
Въпреки думите на директора, Бабаита потреперва. От силно желание. Не може да се сдържи, убеден е, че му мирише на хепър. Лигите на Атлета, увиснал на тавана, капят по стола. Още ме надушват. Не могат да го превъзмогнат.
— О — продължава директорът, като наблюдава реакциите им, — силата на масовата истерия. Казват ви, че наблизо има хепър, и вие не можете да спрете да вярвате в това, нали? Каквото и да чуете, убедени сте, че има хепър. Убеждението явно е… прилепчиво. Не е лесно да отхвърлите съмнението, след като е събудено. Вижте се. Почти убедихте и мен.
Нещо капва на главата ми, лепкаво и подобно на киселина. Вдигам поглед; Коремни плочки виси с главата надолу. Втренчила се е в директора, мъчи се да се контролира. Потича още слюнка, сребриста и лъскава като паяжина.
— Склонността ви към масова истерия е разбираема. Нямате опит с хепърите: никога не сте виждали, помирисвали и дори чували хепър през живота си, поне не жив. Били сме свидетели на подобни прояви тук в института сред новите служители. Идват съвсем неопитни. На някои им се привиждат хепъри във всяка сянка и престават да вършат работата си. Не се справят и с най-елементарните си задължения.
Върти глава и ни поглежда един по един.
— Имаме решение за тази ситуация.
След тези думи се оттегля в периферната тъмнина. Миг по-късно се появява Феерична рокля със сияещо лице.
— Разработих програма. Новите ни служители се разсейваха твърде много, затова се наложи да потърсим начин да намалим тяхната чувствителност. Бе обмисляно вдишване на киселинен прах за притъпяване на рецепторите на обонянието, но не се спряхме на тази идея. Аз измислих нещо по-милостиво.
Тя кимва към дъното на залата.
Сноп живачна светлина прорязва аурата. На екрана над Феерична рокля се появява картина. Виждаме голямо помещение, подобно на закрита арена. По периферията са забити дървени стълбове, стърчащи като дънери на дървета. За всеки от тях са вързани дебели яки кожени ремъци. Дори на екран се долавя злокобната атмосфера. Образът всява чувство на ужас. Нищо добро няма да се случи тук, казвам си. Вътрешностите ми се сгърчват и смразяват и се покриват с тънък филм пяна.
Мястото ми се вижда странно познато. Ровя се из паметта си и се опитвам…
Тогава си спомням. Тегленето на лотарията. Старият мършав хепър, който теглеше числата. Беше заснет точно на тази арена.
Феерична рокля усеща напрегнатото внимание и прави драматична пауза. Подръпва ухото си.
— Наричаме на галено това преустроено работно място Въведение. Името е красноречиво. Точно тук ще ви бъде представен първият жив хепър. От плът и кръв, точно пред вас.
Алени устни изръмжава силно. Бабаита започва да пъшка. Лигите от тавана потичат като река.
— Успокойте се. Никой няма да яде хепър. Поне не днес. Дори няма да докоснете хепъра с пръст или зъб. Кожените ремъци ще ви държат здраво привързани към стълбовете. — Тя взема дълга линия и посочва с нея кръгъл капак на екрана, който прилича на ревизионна шахта. — Хепърът ще се появи от този отвор в земята. Това ще стане, след като бъдете настанени пред стълбовете. Ще видите, чуете и помиришете хепър в продължение на пет минути. Единствените сетива, които няма да удовлетворите — за момента, — очевидно са вкус и осезание. Хепърът обаче ще бъде достатъчно близо до вас, за да получите лично възприятие. Ще можете да го помиришете — истинския хепър, не онзи от истеричните ви представи. Това ще ви отрезви. Въведението постигна изключителен успех при новите ни служители. След като бяха подложени на това преживяване, добиха известен опит с хепърите. Концентрацията им се подобри и не се разсейваха така често от фалшив мирис на хепър. Ние вярваме, че тази програма ще е полезна за всички вас.
— Значи в сградата все пак има хепър — прозвучава силно дрезгавият глас на Върлината. — Затова мирише толкова силно.
— Има един хепър. Вие не можете да го помиришете. Затворен е в килията си. Вратата на снимката е от закалена стомана и се заключва от вътрешната страна. Там той е в пълна безопасност. Това се доказа през последните три години. Глупавото създание разполага с достатъчно храна за един месец.
— Как го карате да излезе във Въведението? Как можем да сме сигурни, че ще се появи, докато сме вътре?