На нея пише „Ловът на хепъри“.
Преди много луни населението от хепъри — което в отдавна отминала ера по непотвърдени теории необяснимо господствало по тези земи — драстично намалило броя си. Според дворцова заповед 56 хепърите били заловени и пратени за отглеждане в новопостроения Институт за подробни проучвания и открития за хепъри. За да се успокои недоволстващото население, били избирани случайни граждани, които да вземат участие в ежегоден лов на хепъри. Той се ползвал с голям успех.
Първият признак на корупция проличал по намалелия брой хепъри по време на годишния лов. Обичайният брой от двайсет, двайсет и пет хепъри спаднал до петнайсет. След време пуснали само десет хепъри, после само седем, а накрая една нощ, която и до днес малцина са забравили, дворецът излязъл с изявление: В Института за хепъри няма повече хепъри, държани в плен.
И все пак слуховете за тайни ловни експедиции не секвали: секретни сбирки в Института по хепъри за високопоставени длъжностни лица; цели конвои с карети, пристигащи в късните часове преди изгрева; разнасящи се откъм Необятността странни стонове. Слуховете не спирали и се оказало, че корупцията е стигнала до най-високите етажи на властта.
След няколко години обаче всички забравили за това.
На единайсетия ден от шестия месец от четвъртата година на управление на осемнайсетия владетел било обявено, че хепърите са изчезнал вид.
Корицата на дневника е от тъмносива кожа, изпъстрена с миниатюрни жлебове. Гладка и напукана е, привързана с две шнурчета. Страниците вътре са с позлатени краища, шумолят и лесно се отделят при прелистване. Хиляди страници ръкописни бележки с ясен и уверен почерк. Но няма нищо оригинално в тях. И въпреки заглавието на корицата почти няма материал за лова на хепъри. Само беглата му история, нахвърляна на първите страници, после темата е изоставена като при набързо скалъпен импулсивен ръкопис. Останалата част от дневника съдържа материал, преписан от хилядите учебници в библиотеката. Дълги родословни списъци, древни стихове, широко известни притчи. Има дори подробни диаграми, които вероятно са преписвани педантично с дни.
Ученият. Очевидно той е писал дневника. Но не е ясно защо е посветил хиляди часове в безсмислено запълване на страниците. Сетих се какво казаха другите за него: че не бил съвсем с всичкия си и че изчезнал загадъчно.
Лъчът светлина избледнява с наближаването на нощта. Защо беше стигнал дотам, че да създаде този лъч — и другите два, — за да посочи дневника? Трябвало е да бъде открит, това е ясно, но не се знае от кого и за какво.
Затварям дневника и забелязвам смачкан бял лист по средата. Странен пропуск. Стотиците страници преди и след тази са изписани отначало докрай, от двете страни, а тази е останала чисто бяла. По нея няма и точица. Белотата й е едва ли не крещяща. Изречението на предишната страница не е довършено — прекъснато е по средата и продължава на страницата след белия лист, точно оттам, където е прекъснато. Потупвам корицата замислен, объркан. Подобно на слънчевите лъчи, които ми показаха книгата, тази празна страница, изглежда, умишлено привлича вниманието ми. Но колкото и да се взирам в нея, не мога да я разтълкувам.
Строполявам се от умора. В стаята е задушно; хващам врата си, усещам пот и мръсотия под брадичката си. Не е нужно дори да вдигам ръка, за да усетя, че миризмата, която излъчвам, е като на разгонено куче.
Придружителят ми ще ме разкрие. Когато дойде да ме повика вечерта, ще усети миризмата ми, която се разнася през процепите около вратата. Ще се разтича, ще надникне през прозорците, щорите ще бъдат вече отворени. Ще ме види да седя на този стол, мрачен и уморен, гърдите ми ще се надигат и отпускат, дишането ми ще е затруднено, очите разширени, защото, въпреки че съм се предал, ще съм ужасно уплашен. Ще долови чувствата, които струят от мен на талази. И ще разбере. Няма да повика другите. Ще ме иска само за себе си. Ще нахълта през прозорците — тъй крехки пред силното му желание като тънък лед пред горелка — и преди строшените стъкла да са стигнали до пода, ще се е хвърлил върху мен. Ще ме получи, ще ме погълне с острите си зъби и нокти само след…
Изневиделица ме спохожда прозрение.
Ослепителната светлина навън пари като киселина на очите ми. Отварям ги малко по малко, за да не се налага да примигвам и да ги държа присвити.
Има часове до вечерта, слънцето тъкмо е започнало да се спуска.