Затварям очи и крещя наум и прехвърлям ръка през стъклото. Напипвам външния ръб и става по-лесно. Набирам се, прехвърлям се и падам от другата страна на купола, от външната страна.
Падането не е приятно. Приземявам се на една страна; погледът ми изгубва фокус. Стъклото се е издигнало на височина два пъти колкото ръста ми и продължава да се издига.
Момичето хепър стои до езерото. Вдига слиповете ми и ги оглежда. Сбърчва нос — „сбърчва“ означава, когато кожата на лицата на хепърите се събира — от отвращение. Лицето й изразява още нещо, непознато, различно. Прилича на погнуса, но е примесено и с друго: смях? Не, това е пресилено. Устните й са докоснати от бегла, едва доловима усмивка. Сякаш дори не достига до повърхността.
Момичето хепър забожда слиповете ми на един от кинжалите си. Поглежда ме бързо и замахва с ръка. Кинжалът полита във въздуха, слиповете ми се веят като знаме и преминават над затварящия се купол. Кинжалът се забива на няколко метра от мен, а слиповете са омотани около него като мъртва плячка.
Куполът се затваря изненадващо тихо.
Освобождавам слиповете си от кинжала. Смърдят. Сега, след като съм се изкъпал, усещам, че наистина вонят. Тогава правя нещо, което никога не съм опитвал. Сбърчвам нос. Само да пробвам какво е чувството. Усещам го чуждо на лицето си, като нещо неестествено, сякаш ме стиска за носа.
Момичето хепър върви към стъклените стени на купола. Не виждам много ясно; притъмнялото небе хвърля сенки по лицето й. Приближавам се, докато сме само на няколко метра разстояние, разделени от стъклената стена. Тя се приближава до купола толкова, че стъклото се замъглява от дъха й. Малко облаче, което изчезва със скоростта, с която се е появило.
Лицето й изразява страх, но и гняв, и любопитство. И още нещо. Поглеждам очите й и вместо изкуствения блясък, който съм свикнал да виждам в очите на хората, зървам нещо различно. В тях играят точици, приличат на снежинки, затворени в стъклено кълбо.
Обръщам се и тръгвам. По пътя събирам дрехите си и бързо се обличам. Поглеждам към купола още веднъж. Жената хепър не е помръднала; стои неподвижна и ме гледа.
Две нощи до Лова
— Случилото се във Въведението миналата нощ — казва директорът — беше проява на известна агресия.
Отново сме в лекционната зала след бърза и мрачна закуска. Върлината и Алени устни бяха седнали притеснено на отделна маса, а останалите се бяха изтеглили възможно най-далече от тях. Ако се съдеше по вида им, никой от двамата не беше мигнал през целия ден. Над всичко бе надвиснала странна тишина, над масите, столовете, блудкавата храна, подобно на изпарения, носещи се над стъкленица, пълна с киселина. Трапезарията беше по-празна от обикновено, придружителите ги нямаше. Донякъде очаквахме, че ще дойдат група служители и ще отведат Върлината и Алени устни. Не дойдоха. Това явно накара двамата да се успокоят, когато тръгнахме към лекционната зала след закуска.
И аз се чувствам облекчен, но по друга причина: вече не мириша. Поне не толкова, че да привличам внимание. Явно бързото изтъркване в езерото е свършило работа — никой не изглежда разгорещен или смутен от телесна миризма. Или пък след убиването на хепъра във Въведението предната нощ всички са станали по-малко чувствителни към леката миризма. И в двата случая аз печеля.
Директорът стои стабилно зад катедрата. Дори и вътрешно да кипи от гняв, прикрива го добре зад педантичното изговаряне на думите си. Не повдига вежди, не отмята глава напред. Говори безстрастно, сякаш чете служебно надгробно слово, не се долавя дори и лек укор за извършеното сериозно провинение. Изисканият му глас е тих като размахано острие на бръснач, което, без да те докосва, заплашва да го стори всеки миг.
— Позабавлявахте се. Но последствията… Има последствия от действията ви. — Изобщо не насочва поглед към Върлината и Алени устни, които седят на местата си още по-вдървено. — В обществото правилата са ясни. Преследването и убийството на хепър са тежко престъпление. Убий и ще бъдеш убит. И все пак вчерашното убийство не се окачествява — поне формално погледнато — като бракониерство. То беше част от обучението за одобрения от Двореца лов на хепъри. Като такова попада под егидата на лова.
Виждам как Върлината и Алени устни леко се отпускат.
— Но има последствия. Защото беше убит хепър, макар и стар и немощен. Край. Няма го. Дългогодишни научни изследвания ще останат безплодни. Това не може да остане незабелязано. Престъпление срещу хепър е равносилно на престъпление срещу Двореца. Следователно е нужно възмездие за това подло деяние. Трябва да бъде наложено наказание.