Застанала от дясната ми страна, Ашли Джун не е помръднала. Ръцете й висят неподвижно до тялото й, а лицето й е потънало в сянка.
— Проучих ви. Очевидно се отличавате с интелект в училище, не сте толкова глупав, за какъвто се представяте тук. Определят ви като природно умен въпреки посредствените ви оценки. Как беше казано в доклада? А, да, че „невероятният“ ви интелект на „роден гений“ не бил напълно овладян. Поне такива са сведенията за вас. — Замълчава за кратко. — Дали това е причината за цялото това внимание, за това фаворизиране? Така наречената ви интелигентност? — процежда той и ме гледа отвисоко и с презрение, сякаш се чувства заплашен. — Кажете, какъв според вас е смисълът на лова?
Изпитва ме. Преценява ме.
— Ловуването на хеп…
— Не казвайте „ловуване на хепъри“. Целта никога не е била ловуването, хепърите или ловуването на хепъри. Затова не използвайте тези думи поотделно, нито пък заедно.
— Всичко е в името на владетеля — отговарям с неочаквана дързост.
Извръща поглед към мен, но в него няма заплаха.
— О, младежът имал мнение все пак. Разяснете го, ако обичате.
Аз не отговарям веднага.
— Предпочитам да не го правя.
Отмята глава назад.
— Предпочитате, да, не съм се и съмнявал.
След кратка пауза заговарям с възможно най-равния тон, който успявам да постигна:
— Владетелят е наясно за намалялата си напоследък популярност сред населението. Това не е справедливо, защото той е наистина активен лидер, най-добрият, когото познава тази земя с нейното славно историческо минало. Владетелят ни обаче не се интересува толкова от рейтинга си, колкото от щастието на хората. А нищо не носи по-голямо всеобщо задоволство и сплотяване на обществото от лова на хепъри. Затова той организира лов на хепъри, като използва всичките си невероятни умения. Разбира се, чиста случайност е, както показва историята, че нищо не помага така и за покачването на рейтинга, както ловът на хепъри.
— Бинго — прошепва директорът и затваря очи от възторг. — Ах, ах. Момчето чудо е истинска изненада все пак. — Почесва китката си. — Това обаче беше лесен въпрос. За загрявка.
Леко поклаща глава и ме поглежда, по лицето му пробягва суровост.
— Обяснете ми… всичко това — казва и разперва ръце като балерина. — Обяснете целта на обучението. На кого му е притрябвало да го учат как се ловят хепъри? За какво са глупавите лекции, семинари и обучения? Обяснете цялата тържественост на галавечерята, присъствието на медиите, на репортерите и фотографите, които ще изпълнят института. Кажете също защо, да му се не види, въоръжаваме хепърите с ТОИ.
— Съжалявам, не знам.
— Не се извинявайте — парира ме той. И чака.
— Не знам.
— Все пак не сте толкова умен. Нали така? — Изръмжава леко и укорително вдига горната си устна достатъчно, че да се покажат кучешките му зъби. — Всъщност не сте по-различен от останалите, цял куп некадърници, на които трябва да се влее разум, моят разум. Невежи. Безмозъчни. Празноглави. — Взира се упорито в мен с вирната брадичка. — Празни като този институт — добавя с горчивина. — Празни като този институт — повтаря по-тихо.
Обръща се с гръб към мен, загледан през прозореца. Щом заговаря, кухото звучене на гласа му ме изненадва.
— Невинаги е било така. Коридорите бяха изпълнени с шум. Учебните зали преливаха от първокласни умове. В лабораториите се извършваха редица дейности, учени от най-висок ранг провеждаха експерименти. И клетките за хепъри! Бяха препълнени с десетки хепъри, млади и стари. Програмата ни за развъждане — моята програма за развъждане — бе на път да се разгърне. Това място беше изпълнено с енергия, по стените пробягваше искра. Радвахме се на цел, признание, възхищение, респект и дори завист. Имахме всичко. — Спира да говори, да мърда, гръдният му кош е така неподвижен, сякаш е спрял да диша. — Всичко, освен самоконтрол.
Обръща се към пазачите и служителите, застанали сковани около нас, острият му поглед ги пронизва един по един и ги приковава като препарирани пеперуди.
— Докато дойде денят, в който не ни бяха останали хепъри — продължава, отново обърнат към мен. — Това ще бъде последният лов на хепъри. Владетелят знае това. Той най-малко иска да загуби дойната крава на популярността си. Затова е намислил как да черпи дивиденти от този лов дълго, едва ли не вечно.