Тя ме поглежда бързо, сякаш се кани да извърши непростимо предателство, и казва:
— Защото — снижава гласа си още повече — той е различен.
— В какъв смисъл? — пита директорът.
От сянката, в която е стояла досега, тя пристъпва напред под светлината на луната.
— Той е точно това, което търси Дворецът.
Колебание. После:
— Обяснете!
— Казахте, че победителят ще бъде автор на книгата. Трябва им някой, който умее да пише. При широкото присъствие на медиите ще има интервюта за списанията, изяви в телевизионни и радио предавания след лова. Затова им трябва някой с ораторски качества. Победителите от лова обикновено са груби й свирепи, с развита физика, но без особен интелект. Дворецът има нужда от някой, който умее да се изразява добре, да мисли, да се въздържа, да обръща внимание на подробностите. — Посочва към мен с брадичка. — Той притежава тези качества. Знам, че е така. Съученичка съм му от години. Без сам да си дава сметка, винаги е бил звезда в учението. Интелигентността му е естествена, не плод на усилия. Ще се справи чудесно. В интервютата за пресата, пред камерата, в писането на мемоарите. В двореца са наясно с това. Явно добре са го проучили. От всички ловци той има най-голяма готовност за медиите.
Директорът се обръща към мен, разглежда ме от новооткрит ракурс.
— Вярно, малко стеснителен е — продължава Ашли Джун, — но дори и то си носи плюсовете. Точно с това приковава вниманието и привлича. На момичетата много им харесва. — Прави пауза. — Можете да ми вярвате.
Директорът премества поглед някъде навън, в изражението му за миг се долавя леко раздразнение.
— Откъде знаете всичко това?
— Отникъде. Това са просто догадки. — В погледа й проблясва бдителност. — Убедена съм, че и самият вие сте се досетили.
— Ясно. — Докосва едното куфарче с лявата си ръка, която чак свети с бледността си. Кокалестите му пръсти заиграват върху дръжката, движат се по нея със страх и неприязън.
— Значи са само догадки… Нищо чудно да сте на съвсем грешен път.
— Може. Ала не вярвам. — Тя помълчава. — Ами аз? Защо съм тук?
Директорът вдига поглед към нея и почесва китката си бавно и лениво. Задоволството му е нескрито.
— Може да се каже, че вие сте резервен вариант.
— Не съм сигурна, че разбрах.
— Жалко. Досега се справяхте доста добре. — Директорът изсумтява. — Явно и вие сте като останалите, искате да ви сдъвча всичко наготово. Преди час получих ново нареждане. Отнася се за вас и за него. Вие сте резервен вариант. В случай, че първоначалният ни план — той — се провали в изпълнението, вие ще бъдете неговата осигуровка. Ако нещо се обърка по време на лова, ако се предаде или се окаже извън строя, вие ще спечелите лова. Вие сте застраховката, дубльорът.
— Мисля, че няма да се получи.
— Напротив! — отвръща леко раздразнен. — И вие сте като него. Умна, при все че започвам малко да се съмнявам; красноречива, дори прекалено, струва ми се, и с много добри познания относно хепърите. Информираха ме за вас, момиченце, за всички клубове и дружества, свързани с хепърите, в които участвате от години. Тези знания ще бъдат полезни при интервютата и всичко останало след лова. Освен това определено хващате око. Бихте стояли добре пред камерата и на снимки. С красивото ви лице корицата на бестселъра би станала неустоима. Да, така виждам нещата.
— Трябва да помислите за лова по-мащабно — отбелязва Ашли Джун със стоманена нотка в гласа.
— Аз трябва да помисля?…
Ашли Джун мълчи; съжалява.
— Мислите, че знаете повече от мен? — Думите я обстрелват като сачми от пушка, напоени с презрение. — Не ми казвайте как трябва да мисля, момиченце.
Директорът затваря очи, дългите му мигли леко се преплитат. Температурата в библиотеката, и без това ниска, пада рязко надолу. Лунната светлина застива като прозрачен сив лед. Хвърлям бърз поглед към Ашли Джун.
Знае, че е прекрачила границата — кожата й е още по-бледа от преди, а миглите й пърхат.
Директорът свежда поглед към двете дипломатически куфарчета. Придърпва ги.
— За да успее този план, един от вас трябва да спечели лова. Това ли искахте да кажете, момиченце? Моля. Не се осмелявайте да споделяте с мен прозаичните си мисли. Защото съм наясно с това. За да блеснете на кориците на списанията, да се изявявате в телевизионни предавания, да бъдете основна тема за разговор, един от вас трябва да спечели. Защото съм наясно, че има и други ловци, голяма част от които не просто жадуват да спечелят, но са и далеч по-способни да го направят.