Аз се взирам безизразно, завладява ме ужас. Не разширявай очи, нарежда гласът на баща ми, не разширявай очи!
— Ами ако ви кажа, че там има таен запас — прошепва. — Че някъде в подземията на двореца има тайна ферма за хепъри. Само предполагам, разбира се. Защото всички знаят, че последните хепъри на планетата са под купола отвън. Сега си мисля, че фермата за хепъри е под земята, скрита от погледите, простира се под цялата площ на двореца. Само предполагам, разбира се. Сигурно се питате колко са хепърите. Кой може да каже? Но през нощта, която прекарах там, чувах воя и плача им. Звучеше ми, сякаш са десетки, а може и стотици. — Поглажда бузата си. — Вероятно, само предполагам, са достатъчно, за да доставят храна за угощенията на владетеля, докато е жив. Само предполагам, разбира се.
Той ни поглежда един след друг.
— Е, вече знаете, нали така? Сериозно обвързан съм с успешния изход от лова. Което означава, че един от вас, само един, ще бъде победител. Не ви трябва да знаете какви ще са последствията при провал. — Изправя се. — Доверете ми се. Така че ще ми дадете това, което искам. Един от вас ще победи. Това е. Бях пределно ясен.
Минава плътно покрай мен и излиза от стаята. Вратата се затваря зад него.
Издишам и минава доста време, преди да вдишам отново.
После Ашли Джун е изпратена в стаята й да й вземат мерки. Екип от шивачи — мрачни и наплашени — пристига по-късно и в библиотеката, за да ми вземат мерки за смокинг, гласовете им звучат приглушено. Преживяването е доста стресиращо, особено когато шивачите се навеждат близо до мен. Виждам как разширяват ноздри; един от тях дори ме поглежда с любопитство. Аз го стрелвам достатъчно бързо, но той ме поглежда отново, докато си събират нещата и си тръгват.
Отправям се навън, имам нужда от открито пространство. Последните часове бяха твърде напрегнати. Нощта е прекрасна, идеална за успокояване на нервите ми. Небето е осеяно с красиви блещукащи звезди; полумесецът се издига високо и посребрява заснежените планински върхове на изток. Лекият вятър, идващ от полето, вдига напрежението от раменете ми.
Чувам стъпки в пясъка зад гърба си.
Ашли Джун идва към мен и ме гледа неуверено. Щом очите ни се срещат, тя се навежда срамежливо. С нова дреха е: черна сатенена туника, впита и с дълбоко деколте. Дългите й бели ръце блестят на лунната светлина като гладки мраморни колони. Пясъкът под краката ми се движи и завърта, завива ми се свят, губя ориентация.
— Извървях целия път дотук, можеш поне да ме поздравиш — казва тя. Застава насреща ми. — О, ясно, вече дори не разговаряш с мен.
— Не, не е така. Съжалявам.
Вятърът издува косата й на леки къдрици и разкрива кожата на врата й.
— Чуй, аз не съм ти враг. Все още не. — Тя почесва китката си. — Може би трябва да почакаме до лова за това.
Несъзнателно започвам да чеша китката си в отговор.
— Направи ми услуга — казвам. — Ако се стигне дотам, че останем само аз и ти в лова, ще стреляш ли в кутрето ми? Не е нужно да се прицелваш в окото ми, за да се отървеш от мен.
— Дясното или лявото кутре?
Почесвам китката си.
— Нека да е лявото. Но се цели внимателно, нали? Мъничко е.
— Дадено — казва тя.
Високо над главите ни в нощното небе се носи огромна птица. Крилата й са непропорционално големи, тромави и сковани. Кръжи около нас, а след това изчезва в далечината.
— Дойдох, за да те попитам нещо — казва тя.
— Не, няма да получиш моя ТОИ.
Тя не отвръща. Обръщам се към нея, а тя чака, изумруденозелените й очи са кротки и изпълнени с надежда. Сякаш е чакала този момент твърде дълго: да сме двамата насаме, да не се разсейвам, тогава погледите ни най-после се срещат, сливат се.
— Заведи ме на галавечерята — моли ме с нежен равен глас.
Понечвам да се почеша по китката. Нейните ръце обаче са отпуснати неподвижно до тялото й.
— Сериозно ли? — питам.
— Да.
— Разбирам… това не е училищен бал все пак. Ще бъде хиляди пъти по-тържествено.
— Не… не знам.
— Ще означава много за мен.
Поглеждам зад нея към хоризонта.
— Виж, не знам как да се изразя. Знам, че галавечерята ще бъде специална и изискана заради музиката, медиите, червения килим, танците, храната…
— Ще бъде специална заради теб. Защото ти си ме поканил да те придружа.