Кимам.
— Лъжеш — заявява Епап. — За онзи учен. Както и за цивилизацията на хепърите отвъд планините. Отвъд тези планини няма нищо.
— Не лъжа.
— Ти и проклетото ти безизразно лице. Мислиш, че можеш да се скриеш зад него и да ни заблудиш? Може би ще успееш с по-младите, но не и с нас. Със сигурност не и с мен.
— Кажи ни каквото знаеш, Джийн — моли меко Сиси, а кафявите й очи ме гледат сериозно. Толкова е странно да бъда наричан с това име. Очите й, осветени от отразените от пода слънчеви лъчи, са една идея по-светли, отколкото ги помня. — Откъде знаеш за цивилизацията на хепърите отвъд планините?
— Пише го в някои от записките на онзи учен. Споменава го няколко пъти. Имал е причини да вярва, че една цяла цивилизация от такива като нас живее зад онези планини. Стотици и може би дори хиляди. — Лъжите се леят от устата ми плавно като коприна.
— Как е стигнал до тази информация?
— Вижте, не знам. Но явно е вярвал във всичко това.
— Лъжец! — прекъсва ме Епап. — Ако наистина има толкова много от нашия вид, защо не сме виждали нито един? Защо не са се осмелили да дойдат насам?
— Ти би ли го сторил? — питам. — Ако знаеш онова, което знаеш, би ли дошъл и би ли допуснал да те заловят?
Той не казва нищо.
— Има логика — продумва Сиси. — Колония от хепъри от другата страна на планината би била в безопасност от хората. Би отнело — дори при тяхната бързина — поне осемнайсет часа да достигнат планините. Никога не биха се добрали дотам преди изгрева. Без никаква защита навън, в пустошта, слънчевите лъчи биха изпепелили всички до един. Дистанцията е идеалното средство за защита.
— Нали не му вярваш? — пита скептично Епап. — Не знаем нищо за него. Появява се изневиделица и се дотътря наперен, че знае всичко.
— Епап — обръща се кротко към него Сиси и полага ръка на рамото му. Това е всичко, което трябва да каже. Или да стори. Раздразнението му мигом се изпарява. — Знаем много. Джийн не се преструва, това не можеш да го отречеш. Видяхме го да се излага на слънце, да яде плодовете ни, да спи, цялото му поведение е като нашето. Видя го да се изчервява. Това няма как да бъде фалшифицирано. Без съмнение той е един от нас. Също така сме наясно — без значение от личното ти мнение за него, — че той умее да оцелява. Научил се е как да живее дори сред тях. В продължение на години. Той е ценен за нас. Важно е да имаме някой като него отвън.
— Но откъде да сме сигурни, че е на наша страна? Може да е един от нас, но това не го поставя задължително на наша страна. Съгласен съм, че умее да оцелява. Но го бива да се бори за собственото си оцеляване, а не за нашето.
Вместо да оспори казаното, Сиси ме поглежда. Очите й издават предпазливост и подозрителност. Наясно е. Наясно е, че премълчавам нещо. Но няма представа колко. В противен случай никога не би казала онова, което каза след това.
— Мисля, че можем да му се доверим. Струва ми се, че у него има доброта.
— Извини ме, докато се изповръщам — отвръща Епап.
— Епап — повтаря тя, вече по-малко търпеливо. — Джийн ни предостави повече информация, отколкото бяхме събрали с години преди това. За две минути ни даде данни като за два живота. Това означава нещо.
— Безполезна информация — тросва се Епап. — Дори да е истина онова за колонията отвъд планините, то е напълно безполезно. Няма начин да стигнем до там, дори не можем да се доближим. За нас планините са на двуседмичен изнурителен път разстояние. Ще бъдем заловени и убити до часове. Дори да потеглим веднага след свалянето на купола при зазоряване и да получим осемчасова преднина, веднага след падането на нощта те ще се втурнат през Пустошта и ще ни настигнат до два часа. Не, тази информация е нещо по-лошо от безполезна. Опасна е. Поражда глупави идеи в главите ни. Нереална и непостижима мечта, която някои от нас може би ще се опитат да гонят. Помисли за Дейвид и Джейкъб. Тези двамата не са родени да бъдат държани в плен. Искат да се освободят, откакто се появиха на бял свят. Мислиш ли, че ще можеш да ги спреш, ако си наумят нещо такова?