Сиси също е увеличила скоростта си и тича към нас. Никой не отстъпва. Без да нарушава ритъма си, тя хвърля един кинжал вляво от мен със свиреп кос тласък. Кинжалът лети, като се върти и святка, отразяващ слънчевата светлина. Изглежда, все едно ще пропусне целта, но после описва широка дъга и се насочва към нас подобно на бумеранг. След този вече запратен във въздуха кинжал Сиси продължава да тича към нас и мята друг, този път в противоположна посока, вдясно от мен. Опитвам се да го проследя с поглед. Но само след секунди вече съм го изгубил. При това не само този. Изгубих представа къде се намира и първият кинжал. Бяха изчезнали някъде около мен. Но все още ги чувам: вибриращо жужене, което се усилва, докато те приближават от две страни към Бабаита.
Миг по-късно летящите кинжали се срещат във въздуха точно пред мен. Прозвучава метален звън, когато остриетата се докосват, последван от няколко искри. Сиси е хвърлила кинжалите с впечатляваща точност, бяха летели в синхрон, изминавайки сходни траектории, за да оформят идеална окръжност. Но не особено изненадващо не уцелват главата на Бабаита, желаната от нея мишена. Вместо това се блъскат един в друг и падат на земята на три метра зад него. Подценила е скоростта му, неговото безумно желание.
Дори Бабаита да е забелязал, ни най-малко не забавя крачка. Вместо това се втурва още по-бързо и целеустремено. Но слънчевата светлина му се отразява зле. Дишането му е по-затруднено и въпреки огромните си усилия започва да забавя темпото. Настигам го постепенно.
После чувам ново жужене. Сиси е хвърлила нов кинжал. Но нямам представа от каква посока идва, отляво или отдясно. Изпаднал в паника, започвам да въртя глава в двете посоки в отчаяно усилие да зърна проблясването на острието. Но не мога да го открия, само го чувам, жуженето разсича въздуха все по-силно и по-силно.
Кинжалът удря Бабаита в бедрото. Сиси беше запратила този право напред, подобно на стрела. Но вместо да го забави, това като че му вдъхва устрем. Набира скорост и макар накуцвайки, се движи към селото. Ще бъде там до десет секунди.
Но Сиси не е приключила. Все още тичайки към нас, тя вади последния си кинжал, като стиска острието откъм тъпата страна. С едно плавно движение оттласква ръката си от кръста, вдига я по диагонал пред гърдите си с длан, сочеща надолу, и отмята китка с рязък замах, подобно на опитен картоиграч. Хвърлянето е самото съвършенство по отношение на сила и точност. Кинжалът лети право към нас. Аз се навеждам.
Оказва се излишно. Острието уцелва Бабаита, който се намира пред мен, като го пронизва право в гърдите. Поради втечняващия ефект на слънчевите лъчи върху него, тялото не оказва голямо съпротивление; кинжалът потъва в плътта му подобно на лъжица в чиния супа. За един съвсем кратък момент той забавя крачка, но после надава оглушителен крясък и продължава да тича към Сиси с подновена енергия. Кинжалът се е изгубил някъде в тялото му.
Изведнъж около селото се появява искрящ ореол. Стъклената стена на купола. Изниква. Но е прекалено късно. Бабаита лесно ще я преодолее с един скок. Веднъж озовал се в границите й, ще се захване с хепърите на воля. Куполът ще се превърне в слънчева сфера на смъртта, затвор на мъчението за блокираните вътре хепъри, а скоро след това и за агресора. Но него не го е грижа.
Изведнъж Бабаита забавя темпо, а от него се разнася силен бълбукащ вопъл. Слънцето не му прощава. Дистанцията помежду ни се стопява. Точно когато се засилва да скочи над издигащата се стена на Купола, аз се хвърлям върху него. Удрям го през двата крака и го повалям, а ръката ми лепне. Той пада на земята и се превръща в безформена купчина.
Когато ме поглежда, лицето му е ужасяващо. От откритите рани по кожата му се стича гной, млечнобяла емулсия, която се смесва със слънцезащитния лосион. Горната му устна се е разпаднала и се е отделила частично, като виси само от едната страна и се люлее пред бузата му. Без устна горните му зъби са оголени в перманентна гримаса. Не губи много време с мен. За него аз съм част от състезанието, друг ловец, когото да надбяга и да надяде. Перва ме с опакото на ръката си. Вече се е изправил на крака и тича към затварящия се купол.
На земята съм, а главата ми се върти и не знам къде са краката ми.