— Видя ли кои са отменените лекции? — Привежда се, за да прочете брошурата в ръката си. — „Как да превърнем флората и фауната на Пустошта в наше предимство“ и „Социологическите наклонности на хепърите в застрашаваща ги обстановка: как най-умелият да установи контакт печели“. Помниш ли, като ти казах, че всичко това са глупости, че лекциите, напътствията, дори самият лов са просто представление?
Кимам, като се старая да прикрия раздразнението си. Надявам се да успея да изляза, но той стои на пътя ми без ни най-малко намерение да ме освободи. Веднъж започне ли, Върлината не знае да спре. Ашли Джун ми отправя съчувствен поглед от коридора и се обляга на стената.
— Нужни ли са ти други доказателства? — пита Върлината. — Сами признават, че всичко това са щуротии, като отменят лекциите с такава лекота. Без дори да им мигне окото. Същинска шега. — Показва влажния си и лъскав език и облизва устни. — Да пуснат хепърите най-накрая. Просто да ни оставят да ги погнем.
— Какво мислиш, че му се е случило? — питам в опит да сменя темата.
— На онзи едрия ли? Той е глупак. Старае се да ме копира. Излязъл е навън в опит да демонстрира находчивост и умения по начина, по който го сторих аз. Но какъв идиот само. Вероятно е използвал слънцезащитния лосион, като наивно е смятал, че ще помогне. Убеден съм, че трябва да започнат да го издирват навън — или поне останките му, — някъде по пътя между сградата на института и купола.
— Може би — казвам уклончиво.
Мълча в очакване да си тръгне. Но той не го прави.
— Какво искат да облечеш? — питам. Върлината беше показал такова презрение към предстоящия прием, че евентуално всякакъв разговор, свързан с него, би го прогонил.
— За приема ли? — изсумтява. — Традиционен скучен смокинг, върху който липсва само надписът „Стар неудачник“. Ами ти? Нещо стилно и впечатляващо без съмнение.
— Защо говориш така?
— От вчера вечерта започнаха да пристигат на тълпи от медиите. Репортери, фотографи, журналисти. С всеки изминал час ловът се превръща все повече и повече в медийно събитие. Чух, че се надпреварват за интервютата след това — отбелязва раздразнено. — А на самия прием искат на преден план по-добре изглеждащите ловци. В това число и теб, хубавецо. Сигурно са ти избрали някой от онези стилни костюми.
— Не бих казал — отвръщам. Но той е прав. Изработеният от най-фина вълна костюм с подплата от чиста коприна и с името ми, избродирано от вътрешната страна, беше създал у мен усещането за кралски килим по време на пробата предишната вечер.
— Чувам разни неща за теб.
— И какви са те?
— Имаш си партньор. Ще си сътрудничите по време на лова. Силна двойка сте, ти и красавицата.
— Красавицата?
— Онази там — отговаря той и сочи към Ашли Джун, която продължава да ме чака в коридора. — Поне така се говори.
— Къде си чул всичко това?
— Имам си източници — промърморва. — И каква е стратегията ви? — Тонът му става по-хаплив. Сега разбирам, че целта му е била да говорим за това. — Да се откъснете бързо напред и да ни оставите зад гърба си? Или да стартирате с групата и да ни надбягате с постепенно, но методично увеличаване на скоростта?
— Ами, ние…
— Да разпръснете хепърите в две групи и да приложите принципа „разделяй и владей“? Или да ги държите заедно и да се възползвате от общата истерия?
— Не бих могъл да навлизам в подробности за това точно сега.
Мълчи, сякаш обмисля казаното от мен.
— Кажи — прошепва. — Има ли място за дърт чудак като мен? Имам предвид в отбора ви. Може да не разполагам с мускули, но имам мозък. Не казвам, че вие не сте умни, но аз притежавам находчивост, която се добива само с опит. Може би ще съм от полза.
— Предпочитаме да действаме в малка група. Всъщност само двамата.
— Какво казваха? Макар един да може да бъде надвит, а двама да са способни да се защитят, отбор от трима трудно може да бъде покосен.
— Виж, не знам.
Той се взира в мен и погледът му става студен.
— Разбирам. — Тръгва да си ходи, после спира, полуобърнат е към мен. — Знам разни неща за теб — заявява. — Не мисли, че онзи ден не забелязах излъчващата се от теб миризма на хепъри. Не си въобразявай, че не съм наясно с достъпа ти до хепърска плът. Какво в действителност се случва в тази библиотека през деня, когато си сам вътре? Що за достъп до хепърско месо ти се предоставя там? Да не си открил таен запас? Такъв вид информация може да ти навреди. — Започва да души освирепяло, а ноздрите му се сбръчкват. — Все още мога да го подуша.