Вътре присъстват дори повече репортери и гости. Подредени са зад кадифени въжета, но придружителят милостиво ни превежда без повече спирания.
— Към главната зала — заявява и хвърля бърз поглед към часовника си.
Не са пестили материали и умения за украсата на главната банкетна зала. От орнаментирания таван се спускат златни полилеи и хвърлят слаба живачна светлина върху всяка маса. Сребърни прибори с ониксови дръжки, порцеланови чинии, изработени през неоготическия период на владетеля, чаши за вино, инкрустирани с парченца диамант, върху бродирани ленени покривки в лилав цвят. Кошници с цветя са поставени в средата на всички маси, които са от династията Селах и са изработени от двуслоен малахит. Високите прозорци с декоративно надиплени кадифени завеси се издигат и ни заобикалят отвсякъде. Гостите са се скупчили пред онези, гледащи на изток, и се взират в купола. Той наподобява отрязано наполовина топче за игра. В далечния край на банкетната зала главното стълбище отвежда към втория етаж, идеално центрираният червен килим е ярък и плътен като подут език. В центъра на залата се намира дансингът, който блести под живачната светлина.
Ловците са разделени, за всеки е определена различна маса. Когато Ашли Джун отдръпва ръката си от моята, за да бъде отведена до масата си, чувствам раздялата като нещо трагично. При мен са настанени високопоставени представители на двореца, чиито половинки ме засипват с вбесяващи въпроси. Храната започва да приижда, облечените в смокинги сервитьори и сервитьорките в блузи с жабо балансират подноси с капещи парчета месо, докато се придвижват между масите. Всеки от нас получава голям лигавник, който се стеле над костюма или роклята от шията чак до коленете. Бързо бива покрит с капки кръв, докато се храним. След дни на безбройни чинии с меса, плувнали в кръв, едва успявам да понеса дори вида им. Едва докосвам намиращото се в моята чиния, като го обяснявам със свръхвъзбудата си заради предстоящия след една нощ лов.
Докато се сервират безбройните порции месо, продължавам да се взирам в Ашли Джун. Тя е в стихията си, пленявайки всички на своята маса с чара си. Дори по време на основното ястие, когато биват сервирани огромни порции месо, тя все още ги държи прехласнати. В това е силата й. Именно така е живяла през целия си, посветен на заблуди живот. Припомням си думите й: „Настъплението е най-добрата защита“.
След десерта — торти и суфлета, за които аз обявявам, че съм си възвърнал апетита — прозвучава поредица от речи, произнесени от високопоставени служебни лица. Аз прекарвам времето си, като се взирам в Ашли Джун, която е в полезрението ми. Деликатните й ръце се спускат грациозно от ръкавите на роклята й, отблясъците на сребърните прибори върху кожата й наподобяват отражението на лунна светлина в повърхността на река. Събира спускащата се по гърба й коса и с отработено движение я прехвърля върху рамото си, с което излага на показ извивката на шията си. Чудя се дали мисли за мен по същия начин, по който го правя аз: непрестанно, до степен на обсебеност, неконтролируемо.
Не съм единственият, който я наблюдава. През две маси от мен Върлината също се е втренчил в нея с ококорени очи. Отпива от виното си. После още веднъж, но не откъсва очи от нея и за миг.
Последен говори директорът. Напудрил е лицето си, тупирал е косата си и е лакирал ноктите си в кървавочервено.
— Уважаеми гости, надявам се, че по ваше мнение институтът — с неговата безупречна репутация — е задоволил високите ви очаквания тази вечер. Храната, украсата, великолепието на тази бална зала, надявам се всичко това е по вкуса на такива възвишени гости като вас, които в обикновена ситуация не биха благоволили да пропътуват такова дълго разстояние за забавление. Но случаят не е какъв да е, нали така? Утре вечер започва ловът на хепъри!
Вече погълналите по някое и друго питие гости почукват по чашите си и тропат по масите.
— Тази вечер честваме върховната власт на обичания ни владетел, под чието ръководство стана възможно организирането на лова. Да празнуваме! Без задръжки! Утре през деня ще имаме предостатъчно време да се наспим след тазвечерната невъздържаност.
Из цялата зала се разнася звукът от почесването на китки.
Директорът се олюлява леко. Осъзнавам, че е пил прекалено много.