— Драги мои граждани — започва той, — когато беше обявено по-рано тази вечер, че ще говоря, много от вас — прави драматична пауза… — ако не и всички, бяхте, меко казано, заинтригувани. Съветниците ми ме информираха, че великата ни страна е обхваната от безпокойство и мнозина от вас се увличат в хипотези и прекомерна тревога. Извинявам се, ако е така. Не такова беше намерението ми. Явявам се пред вас не с новина за война или бедствие, а с прекрасна вест.
При тези думи всички в залата се накланят напред. Около пет милиона граждани из цялата страна са се скупчили около телевизори и екрани със затаен дъх.
— Добри ми хора, вестта, с която ще ви зарадвам, е, че тази година отново ще се проведе една от най-престижните ни прояви. — Езикът му се показва и се плъзва по устните да ги навлажни. — За пръв път от десетилетие отново ще имаме лов на хепъри!
Всички започват да клатят глави напред-назад и встрани, а от носовете им се чува шумно пръхтене. Залата, изпълнена с отривисти движения на поклащащи се глави и звуци от остро вдишване, вибрира от вълнение.
— Преди да дам думата на директора на Института за хепъри да ви осведоми за подробностите, нека ви кажа, че подобно събитие е символично за това кои сме ние. То обхваща всичко, което прави тази нация съвършена: характер, целокупност, постоянство. Нека най-добрите да победят!
Залата се изпълва с невъобразим шум от тропане на крака. Всички ставаме едновременно с него и слагаме ръка на гърлото си, докато образът му избледнява. Започва да говори директорът на Института за хепъри. Той е жилест и рязък човек с натрапчиви маниери и е облечен по последна мода.
— Тази година ловната дружина ще наброява между пет и десет членове — съобщава ни той. — Живеем в демокрация и всички хора до последния са важни и значими. Всеки гражданин на възраст между петнайсет и шейсет и пет години ще получи на произволен принцип поредица от четири цифри. Точно след двайсет и четири часа числата от поредицата ще бъдат произволно изтеглени и оповестени на живо по телевизията. Пет до десет от вас ще изтеглят печелившите комбинации.
Главите се отмятат назад, гърбовете пукат. Пет до десет граждани!
— Победителите от лотарията незабавно ще бъдат отведени в Института по изследване и откриване на хепъри за обучение с продължителност четири нощи. После започва ловът. — В залата избухва взрив от свистене и ръмжене. Директорът продължава: — Правилата на лова са прости: хепърите ще получат дванайсет часа преднина в пустинните полета. Тогава ще тръгнат ловците. Целта? Догонете хепърите и изяжте от тях колкото можете повече от останалите ловци. — Той поглежда право към камерата. — Само че избързваме, нали така? Първо трябва да спечелите в лотарията. Късмет на всички вас.
Отново следва тропане с крака, прекратено от вдигнатата му ръка.
— Още нещо — добавя той — Споменах ли за хепърите? — Млъква и всички устремяват тела напред. — Повечето от хепърите бяха твърде млади за предишния лов. Всъщност бяха почти бебета. Би било жестоко, варварско и доста нечестно да използваме бебета за плячка. — В погледа му проблясва свирепо пламъче. — Но оттогава ги отглеждаме в контролирана среда. Не само за да сме сигурни, че ще имат сочно месо и пълноценна кръв, но и че ще имат повече… ловкост от предишните. Най-накрая те са зрели и готови за спорт и консумация.
И пак чесане на китки и обилно лигавене.
— Добри граждани — продължава директорът, — настоящият момент е изключително важен. Повечето от вас ще получат номерата си от лотарията на работните си места след минута. Майки, които сте у дома, вашите номера ще бъдат изпратени на електронната ви поща. Гимназистите и колежаните ще открият номерата си, когато се върнат на чиновете си. Късмет на всички вас!
Образът му избледнява.
Обикновено ни пускат да излезем ред по ред. Днес обаче учениците създават хаос и подобно на хлъзгава лепкава супа потокът се устремява навън. Учителите, обичайно подредени до стената, за да дават наставления при напускането, сега бързат да излязат първи, за да стигнат до учителската стая.
Стигам в моя клас, където всички трескаво се регистрират, а дългите им нокти тропат по стъклените екрани на чиновете. Влизам в ролята си на преструван, като клатя глава и точа лиги. В горния край на екрана на електронната ми поща с големи аленочервени букви е отбелязано писмото от лотарията:
Относно: ВАШИТЕ ЧИСЛА ОТ ЛОТАРИЯТА ЗА ЛОВА НА ХЕПЪРИ