Ох, божичко, Беки, този мейл е някакъв кошмар. Но си нямам идея, какво трябва да направя: да не ти ли пращам повече мейли, да дойда ли? Баща ми каза, че ще ми плати самолета, но твоят баща смята, че сега не е подходящият момент. Кажи ми, Беки, какво ще е най-добре за ТЕБ, за да го направя? Моля те, помогни ми, за да ти помогна!!!
Miss you so much!!!
Твоя Сузи
P. S. Родителите ми се разведоха.
От: Себастиан Голдман <sebastian-goldmann@ web.de>
Изпратено: неделя, 14 декември 2008, 23:25
До: Ребека Волф
Относно: снимки
Мила Беки,
Днес, следобед Карл ме попита за теб.
Казах му, че си в Лос Анджелис.
Той ми каза, че трябва да ти нарисувам един домат.
Нямам представа, откъде му е дошло на ум.
Но ще ти рисувам домат.
Ето го:
червен,
голям,
гладък,
мек отвътре,
съвършен,
раним.
Загрижен съм за теб,
От: Сузане Росман susanna-rossmann@gmx.de
Изпратено: вторник, 16 декември 2008, 07:05
До: Ребека Волф
Относно: новини
Беки,
Майка ти каза, че не трябва да те изоставям.
Баща ти ми каза, че както и по-рано, седиш затворена в стаята си. А Мишел (гаден глас) каза, че ако я събудя от дълбок сън още веднъж, защото съм толкова глупава, че не се съобразявам с разликата в часовете, ще подаде заявление за таен телефонен номер (бих предпочела професионалния убиец). А малката ти сестра (след като ми изпя „Rudolph the red nosed reindeer“, „Jungle Bells“ и „Му heart will go on“) ми съобщи, че може би ще трябва да постъпиш в лудница, защото вече не ядеш нищо и удряш главата си в стената.
Беки, няма да се откажа. Никога! Дори и да получа някакъв лайнян съвет от още по-лайняната ти майка.
От: Себастиан Голдман <sebastian-aoldmann@ web.de>
Изпратено: петък, 21 декември 2008, 01:12
До: Ребека Волф
Относно: Newsticker
Здрасти, Беки,
Малко новини от стария свят.
Карл има варицела (той я нарича точки на желанието и с тях прилича на Самс).
Врабеца открива в събота първата си изложба в „Хайката“ (знам го, защото баща ми организира кетъринга).
Госпожа Донер е бременна (ние предполагаме, че е изкуствено оплождане или Светият Дух).
Тайгър има прекрасна нова привичка: пуши лула, когато чете. Онзи ден в часа пристигна директорката, тя отвори вратата, после си отвори устата, после зяпна Тайгър, като че ли е някакъв призрак, и без да каже дума, си излезе.
Групата на Димо̀ (без Сузи, разбира се) ще има концерт в бар „Пони“.
Вчера с Аарон изпушихме една. Последва жестока атака на апетит. Една максипица със салам, начос с кашкавал и пеперони, два пакета „Смартис“, половин наденица с къри. (Вечерта беше „яка“, както би се изразил Аарон.)
Накрая за времето: Студено е без теб.
От: Патриция Варгас patrizia-vargas@web.de
Изпратено: събота, 22 декември 2008, 21:19
До: Ребека Волф
Относно: извънредна находка
Ребекче,
Преди мен майка ти ти беше написала в мейл, че най-сетне трябва да започнеш да се храниш, защото иначе ще те сложат на системи. Но аз не й позволих да ти го изпрати. Спрях я и да не вземе следващия полет, за да дойде при теб. (Което всъщност всеки ден има намерение да направи.)
Мъча се да й обясня, че това няма да ти помогне.
Всъщност какво би ти помогнало?
По всяка вероятност не моите кулинарни умения, но може би една по-различна рецепта. Един път ти я прочетох, сега я пиша за теб: