Не ти го казвам, за да й го предадеш. Вече й го казах (че бях задник).
Просто ми се искаше да го знаеш (че хората могат да се променят).
Не ме бива много в писането. Както вероятно забелязваш. Въпреки това. Исках да го знаеш, като най-добра приятелка, нали.
Апропо: Обади се на Сузи. Мисля си, че е яко отчаяна (което не знам със сигурност, просто си го мисля, защото изглежда много разочарована).
Много поздрави
От: Себастиан Голдман <sebastian-goldmann@ web.de>
Изпратено: четвъртък, 1 януари 2009, 08:09
До: Ребека Волф
Относно: Не знам какво да направя
Ребека,
Сузи каза, че утре постъпваш в клиника.
Пиша и трия вече от един час в опита си да напиша ободряващо изречение (ободряващо изречение??? Наистина ли съм написал това?)
Виждаш, не знам как да продължа.
Тралала, не знам къде съм, не знам как да продължа…
I eat my shorts.
Take care,
От: Сузана Росман susanna-rossmann@gmx.de
Изпратено: понеделник, 16 февруари 2009, 19:55
До: Ребека Волф
Относно: Днес е ТВОЯТ рожден ден!
Happy birthday, Беки, Баща ти ми каза, че днес те изписват от клиниката.
Той твърди, че най-лошото е минало, но все още не говориш.
Засега ще престана да ти пиша и твърдо вярвам, че ще ми се обадиш по някое време.
И че няма да ме забравиш.
Надявам се да си получила подаръка ми за рождения ти ден.
С вечна обич,
От: Марияне Волф <marijanne-Wolff(ô)t-online.de>
Изпратено: понеделник, 16 февруари 2009, 07:45
До: Ребека Волф
Относно: Всичко най-хубаво.
Всичко най-хубаво по случай рождения ти ден, Вълче.
Толкова съм щастлива, че си отново при баща си. Така ми се иска и аз да бъда при теб. Но разбирам, че не искаш да ме виждаш. Обичам те.
От: Патриция Варгас patrizia-vargas@web.de
Изпратено: понеделник, 16 февруари 2009, 14:20
До: Ребека Волф
Относно: Пожелания
Мила Ребека,
Поздравявам те и ти желая всичко най-хубаво!
От: Себастиан Голдман <sebastian-aoldmann@ web.de>
Изпратено: понеделник, 16 февруари 2009, 20:09
До: Ребека Волф
Относно: подарък за рождения ти ден.
Днес летях с балон над Хамбург.
Ти беше с мен.
Happy birthday, Becky,
От: Ребека Волф rebeccaWolff@web.de
Изпратено: понеделник, 16 февруари 2009, 23:30
Относно: мейли
Мила Сузи, мили Себастиан, мила Врабец,
Току-що проверих пощата си.
Благодаря ви, че ви има.
Обичам ви.
В следващия мейл ще пиша повече.
От: Ребека Волф rebeccaWolff@web.de
Изпратено: понеделник, 16 февруари 2009, 23:35
До: Димитриос Арванитис
Относно: твоят мейл.
Хай, Димо̀,
Благодаря ти за мейла
От: Ребека Волф rebeccaWolff@web.de
Изпратено: понеделник, 16 февруари 2009, 23:37
До: Аарон Миделехауве
Относно: моето мнение.
Хай, Аарон,
По повод домашното от Тайгър: I have no fucking opinion about this. (Вече е малко късно за предаване на това домашно, но ти можеш да го дадеш и по-късно.)
Поздрави
Трета част
Двайсет и едно
Първият човек, с когото говорих след дванайсет седмици и три дена, беше малката ми сестричка.
Тъкмо бях свалила слушалките от ушите си, когато чух тихичко хленчене пред вратата. Песента от мейла на Себастиан се повтаряше безкрайно от iPod-а, а лаптопът, който баща ми ми беше подарил, стоеше отворен на бюрото. Мейлите на моите приятели бяха на екрана и гъбата на щастието от Врабеца лежеше в скута ми. Татко беше послушал нейните указанията и беше сложил коледния й подарък върху леглото ми. Това беше станало в деня, преди да ме заведе в клиниката.
Днес сутринта ме бяха изписали и прекарах седемнайсетия си рожден ден в тази стая, която за пръв път огледах съзнателно.