Беше хубава стая със светли мебели, високо просторно легло, с баня, ниша за дрехи и огромен прозорец, с изглед към морето. На една масичка пред бял диван имаше ваза със слънчогледи. Наоколо се издигаше купчина от пакетчета и пакети. През целия ден седях на бюрото, вгледана в морето или в телевизионния екран.
Междувременно морето не се виждаше вече и рожденият ми ден беше почти към края си.
Иззад вратата отново се чу проскимтяване, което този път долових съвсем ясно.
— Да?
Гласът ми ме стресна. Той скрибуцаше в гърлото ми — неприятно усещане. Аз ли бях тази, която говори? Опитах още веднъж.
— Да?
Прозорците бяха отворени и листата на дървото пред тях тихичко шумоляха. Никакъв друг шум не се носеше отвън. Къщата, към която водеше лъкатушеща, с палми от двете страни улица, беше обградена от огромен двор.
Някога баща ми ми беше казал, че това е сватбен подарък от бащата на Мишел, известен архитект. Никога не ми беше изпращал снимки. Животът му в Лос Анджелис беше останал абстракция за мен.
Плачът ставаше по-силен.
Отправих се към вратата. Натиснах дръжката и видях малката си сестричка.
Тя лежеше на пода, свита на мъничко клъбце. Беше облечена в бяла нощничка и русите и къдри бяха мокри от пот. Тя спеше и явно сънуваше. До нея имаше малък сладкиш със седемнайсет свещи, които бяха вече изгорели. Тази картина по някакъв странен начин ме развълнува повече от мейлите на моите приятели.
Вал приличаше на ангел, паднал от небето. Наведох се и лекичко раздрусах раменцата й. Но когато не се събуди от това, я вдигнах, внесох я в моята стая и я сложих на леглото.
— Хей — прошепнах тихичко, след като си поех дъх. Вал не беше много тежка, но беше минало доста време, в което не бях носила нищо, освен собственото си тяло.
— Хей. Сънуваш. Събуди се. Сънуваш…
Вал отвори очи.
— Ти можеш да говориш?
Кимнах. И не само. Явно можех и да чувам. Да чувам ясно, а не като през памук.
Вал ме гледаше невярваща.
— Кажи пак. Кажи още нещо.
— Хей. Сънуваше лош сън.
Вал се прозя, като широко отвори уста и показа редица остри бели зъбчета.
— Знам — каза тя. Гласчето й беше тъничко и напевно. — Често имам кошмари.
— Какви?
— За чудовища.
— Искат да те изядат ли?
— Не — Вал потри очи. Бяха големи и тъмносини с дълги гъсти мигли. — Аз искам да ги изям. Те са съвсем мънички чудовища. И ги е страх от мен. И когато започнат да треперят, и мен ме хваща страх. Това глупаво ли е? Да се страхуваш сама от себе си?
Поклатих глава.
— Не — отговорих.
— Е тогава всичко е наред — Вал изглеждаше доволна. — Така и така чудовищата не са вкусни. Опекох ти сладкиш.
Кимнах.
— Пред вратата е.
— Донеси го.
Напевният глас на Вал стана строг и заповеднически.
Беше шоколадов кейк с парчета банани и орехи. Вал поиска да го разрежа и всяка от нас изяде по едно малко парче. Сладкишът беше невероятно сладък и се надявах да не ме удари в стомаха.
— Сега вече оздравя ли? — попита Вал.
Разтегнах уста в усмивка и с учудване осъзнах, че и усмивката изисква физически усилия. Мускулите на ръцете и краката си ги бях поддържала с лечебна гимнастика, но мускулите на устата си — не.
— Да — опитах аз. — Оздравях.
— Аз също бях веднъж в болница — оповести Вал. — Беше, когато паднах от моята къщичка на дървото върху оградата. Туп! И после бях в безсъзнание! — Вал отново се търкулна в леглото ми и отвори очи. — И ти ли беше в безсъзнание?
— Нещо такова — казах, защото може би най-добре съответстваше на състоянието, в което бях изпаднала. Бях в несвяст от болки в продължение на три месеца. Себастиан добре се беше сетил да ми изпрати песента на „Линкин парк“, въпреки че текстът нямаше нищо общо с това, което изпитвах. Самата аз не можех да намеря думи, с които да обясня какво се беше случило с мен. Болките бяха започнали в самолета и колкото по-дълго стоях тук, толкова по-силни ставаха.
Аз не отказвах да се храня и не мълчах от инат, яд или отчаяние, както предполагаха всички. Ако отворех устата си, сигурно щях само да крещя и да не спирам, така както не спираше и болката.
Болката ме държеше в ноктите си като някакво хищно чудовище, в чиито лапи бях предадена, без да мога да се съпротивлявам, и надвиваше всички други чувства и усещания, на които бях способна.