Фей се засмя.
— Вярно — каза тя. — Беше глупав въпрос.
Тя продължи още дълго да гледа морето. Раницата лежеше до краката й.
Тя рисуваше.
— Имаш ли нещо за рисуване? — изплъзна ми се.
Знаех, че този въпрос ще прозвучи доста налудничаво, но Фей го прие съвсем нормално.
— Да — отговори. — Винаги имам.
— А… имаш ли настроение да… нарисуваш нещо?
— Защо не?
Фей извади малък блок, молив и острилка от раничката си. Докато остреше молива, ми хвърли изпитателен поглед. Един мъж мина покрай нас. Носеше въдица, а до него вървеше малко момченце.
— Тук ще чакам мами — извика то на баща си.
Той кимна и се запъти към кея. Момчето седна на пясъка и започна да зарива босите си крака.
Тя рисуваше едно малко момченце.
Фей се обърна така, че да вижда момченцето. Кръстоса крака и започна да рисува.
Малкото момче вече беше заринало краката си до половината.
Една чайка кацна до него, покълва малко из пясъка наоколо и отново литна. Момчето не забелязваше нищо и никого, дори и Фей.
А тя беше навела глава над рисунката и червената й коса ми пречеше да виждам. Оглеждах се наляво, надясно, напред, назад, докато ми се зави свят.
Нямаше никой.
Накрая Фей ми подаде рисунката.
— Ето — каза. — За теб е.
Вгледах се в нея.
Фей беше нарисувала мен. Беше като да се погледнеш в огледалото, което досега не бях имала кураж да направя. Лицето ми, което преди беше кръгло, сега изглеждаше слабо и изпито. Носът и устата бяха загатнати с няколко бледи щриха. Единствено очите ми изпъкваха. Бяха големи, тъмни и толкова празни, че сама се уплаших от себе си. Не се забелязваше и искрица живот.
Тя рисуваше едно малко момченце, а ние я наблюдавахме.
Не! Не! Не ние! Впих ръцете си в пясъка и усетих как твърдите песъчинки болезнено се забиват в меката кожа под ноктите ми.
Какво бях очаквала? Беше пълна лудост да дойда тук. Защо той трябваше да е тук, след като ме беше предал по такъв начин и ме беше оставил сама? Защо…
Стоп! Не трябваше да продължавам с тези мисли, трябваше…
— Нещо липсва ли ти?
Гласът на Фей беше много тих, но изведнъж усетих, че трябва да си запуша ушите. Думите пронизваха мозъка и кънтяха във всеки ъгъл на съзнанието ми.
Превих се, обгърнах с ръце гърдите си и започнах да ридая.
Гъбите са майстори в отбраната срещу токсините, техният генетичен код показва голямо сходство с този на човека, на човека, на човека…
Вкопчих се обезумяла в своята мантра, макар да знаех, че беше твърде късно. Бях загубила. Моята, изградена с толкова мъка защитна система се беше срутила и аз не можех да направя нищо, абсолютно нищо срещу това.
Червената коса на Фей пламтеше като огън на слънцето. Тя вдигна ръка и я сложи на гърба ми.
Усетих как от докосването мястото между двете плешки се зареди с топлина. Тя премина през мен и достигна до бронята, с която беше обградена гръдта ми и която сега се разпръсна на милиарди парченца, освобождавайки всички забранени мисли.
Започнах да плача и след това изкрещях толкова силно, че момченцето пред нас изскочи от пясъчната дупка и се затича към кея.
— Мразя те — крещях аз. — Мразя те, Луциан!
Вятърът стана студен, а и слънцето вече залязваше. Ние все още бяхме на брега и Фей мълчеше, както и преди, но главата ми лежеше в скута й. Тя галеше косата ми и ме съзерцаваше все така безмълвно и някак отчуждено.
Затворих очи и постоях известно време така.
— Беше перфектна вечер — чух се да казвам накрая. — Беше сряда. Нашата Ladies’ Night. Майка ми, приятелката й Врабеца и аз седяхме на тавана. Разчиствахме. Стари вещи, които да продадем на битпазар. Смеехме се и си говорехме за стари случки. И изведнъж ме обзе това особено непонятно чувство. Беше като бодване отвътре. Беше толкова леко, та в началото помислих, че си въобразявам. Същата нощ сънувах отвратителен кошмар и след това непознатото момче се появи пред моя дом.
Фей ме гледаше, без да помръдне.
Аз й разказах цялата история. Всичко, което ме беше сполетяло през последните четири месеца, което беше обърнало живота ми с главата надолу и накрая ме беше извадило от релси. Разказах й и за сънищата на Луциан и как някои бяха се сбъднали. Обясних й също и защо настоявах непременно да дойда с нея на плажа.