Набрах номера, затаих дъх и веднага след второто позвъняване вдигнаха.
— Ало?
Преглътнах.
— Хай.
Тишина в другия край.
След това:
— Ребека? Беки? Моята Беки? Ти ли си? Наистина ли си ти?
Сузи се разплака и изведнъж аз също започнах да се боря със сълзите. Гласът й, който ми беше толкова познат, толкова близък, ме притегли, сякаш бях бумеранг, който искаше да се насочи в старата посока.
— Хей, Клара — казах и се закашлях. — Престани да ревеш, иначе и аз ще започна, и така пак няма да можем да си кажем нито дума.
— Идиотка такава — Сузи се кискаше и квичеше с цяло гърло. — Разказвай! Казвай как си?
— Добре — казах твърдо. — Добре съм. Благодаря ти, благодаря ви. Мейлите ти бяха галактически. И беше права. Венис бийч е суперкрасив.
— Ходила си там? Кога? С кого?
Поколебах се.
— С Фей — казах. — Детегледачката на Вал. Днес се запознах с нея. Супер е!
— Наистина? Ах, Беки… това… — Сузи млъкна.
За няколко секунди се чуваше неприятно тракане по линията. Усетих колко беше несигурна. Толкова беше добре да си говоря с нея и същевременно… някак различно.
— Разказвай ми — помолих я. — Какво се случва с теб? Какво става с родителите ти? Зле ли се чувстваше по време на развода?
Чух я да въздиша.
— Да, зле. Но пък имаше и нещо добро в цялата тази работа. Когато разводът мина, баща ми ме взе от училище и отидохме да ядем заедно. Беше наистина шик, бяхме на пристанището. В началото се бях подрискала от страх, че трябва да го утешавам или знам ли, но беше точно обратното. Той изцяло се отдаде на мен. Разговаряхме с часове и накрая аз… — Сузи преглътна — дори му разказах историята с Димо̀. Е, не чак с такива подробности, както на теб, но в основни линии. Беше толкова мил, Беки. — Тя се изкиска. — Взе вилицата и я размахваше във въздуха като разгневен Нептун. Хората от съседната маса се пулеха втрещени. Той непрекъснато ме уверяваше, че съм толкова идеална, колкото е възможно да бъде един човек, и после ми каза същото, каквото и ти. Че такива типове като Димо̀ са изключение.
— Той ми прати мейл — казах аз.
— Кой? — попита учудено. — Баща ми ли?
— Не. Димо̀. Написа ми, че ти се е извинил.
— Уау — Сузи си пое въздух. — Не си го бях помисляла. Но е вярно. На Нова Година изведнъж се изправи на вратата ми. Тъкмо излизахме със Себастиан, когато позвъни.
Като чух името Себастиан, потръпнах по начин, който ме изненада. Беше като кратко прескачане в гърдите.
— Ти как реагира?
Сузи прозвуча, сякаш клатеше глава.
— Странно, Беки, сега като питаш… като че ли не беше нещо кой знае какво. „Минало свършено“, така и му казах в отговор на неговото „да останем приятели“, и не се занимавах повече. За щастие Себастиан ме чакаше в стаята ми, така че имах добро оправдание.
Отново сърцето ми прескочи.
— Как е той? — попитах.
— Много е добре… надявам се. — Сега гласът на Сузи прозвуча сдържано. Чух я как си поема дъх.
— Беки, той е доста зле. Слушай, не знам, не знам какво мога да кажа и какво не, но тази история с теб доста ни разстрои. Ти си така ужасно далеч, ние сме толкова ужасно далеч и всичко това направи нещата още по-лоши. Преди всичко, че нищо не се чуваше за теб. Понякога си въобразявах, че сънувам всичко това и че по някое време ще се събудя, и ти ще седиш до мен на холивудската люлка. А понякога имах усещането, като че ли ти… като…
Гласът на Сузи секна.
Ръката ми се впи в слушалката и трябваше да се овладея, за да не затворя. По дяволите, явно още не бях толкова напреднала, колкото се надявах.
— Много съжалявам — казах и думите ми прозвучаха като изписукване. — Толкова съжалявам, че ви уплаших така. Просто не можех да…
Ръцете ми още по-здраво се вкопчиха в слушалката. Усетих, че няма да започна да разказвам на Сузи какво се беше случило с мен. Беше толкова странно. Да говоря с Фей за това ми беше сравнително лесно, може би точно защото ми беше непозната и нямаше нищо общо с тази история. Сузи беше най-добрата ми приятелка и до моето излитане беше изживявала всичко с мен „live“. И изведнъж осъзнах, че не мога да издържа дори да си представя какво са преживели Сузи и Себастиан през цялото това време. Три дълги месеца не бяха чули нито думичка от мен.