— Всичко е наред, Беки — гласът на Сузи отново прозвуча уверено. — Просто съм ужасно щастлива, че се обаждаш. Че това е твоят глас. Чувала ли си нещо за…
— Не — прекъснах я аз, още преди да завърши изречението. — Не, нищо не съм чула. А и от майка ми не научавам повече, отколкото вие.
— Мамка му — каза Сузи. — Бях готова да я убия.
Да, помислих си. И аз.
— Ей — изведнъж Сузи се разкиска. — Шейла Хамени скоро се появи по телевизията. Отгатни в кое предаване.
Усмихнах се облекчено. Обикновено бях много компетентна по смяна на темите, а тази тук беше най-добрата.
— Germany’ s Next Topmodel?
— Грешка.
— Мюзик айдъл?
— Пак грешка. — тя изпръхтя. — „Скрита камера“. Шейла Хамени целуна едно шимпанзе.
— Направи какво? Хайде бе, занасяш се.
— Неее — крещеше Сузи. — Това е самата истина. Завели нея и още около десетина момичета и жени, които хванали на улицата, в една парфюмерия с мото „Търговско проучване — тест на гланц за устни“. На една табуретка седял мъж манекен, когото мадамите трябвало да целунат, но с превързани очи, уж за да могат да преценят по-обективно различните продукти. Като им завързали очите, сменили манекена с дресирано шимпанзе И Шейла го… по устата. — Сузи не можеше да продължи.
— Не го вярвам — изпъшках и осъзнах, че от три месеца за пръв път се смея истински.
— Ама тя запази хладнокръвие, това трябва да й се признае — каза Сузи, като продължаваше да се киска. — Повечето останали момичета се разкрещяха глупашки, след като си свалиха превръзките. Шейла само кратко изквича и после каза, че разликата между шимпанзето и повечето типове всъщност не е чак толкова голяма.
Аз отново се засмях.
— Е, това го е казала почти интелигентно.
После Сузи разказа още малко за училището. За това, че госпожа Донер е бременна в шестия месец, че от една седмица имат друг учител по английски, който замества Тайгър, и че с курса по френски ще ходят през април за една седмица в Париж.
— Как мислиш? — попита накрая Сузи. — Дали мога да дойда през пролетната ваканция при теб? Татко ще ми плати пътя.
Казах й, че искам да поговоря с баща си по този въпрос и че утре ще се запиша в „Pali High“, същото училище, за което ми беше писала Сузи в мейла си.
Приятелката ми въздъхна.
— Това е… това наистина е супер, Беки. — Смехът й звучеше тъжно, но тя се постара. — Хващам се на бас, че сега вече ще получаваш по английски супер бележки. — Тя се изкашля. — Беки, ще се обадиш ли и на Себастиан? След мейла ти е малко по-добре от преди.
Прехапах устни.
— Аз… не мога — отвърнах безпомощно. И беше истина. Колебливо добавих: — Ти нищо не си му…
— Нито думица — прекъсна ме Сузи убедително и ми се поиска да я разцелувам за това, че прояви разбиране.
— Прегърни Себастиан от мен, окей? — помолих я аз. — Кажи му, че ще му се обадя в… най-скоро време. И ще ми направиш ли още една услуга?
— Каквато искаш.
— Да се обадиш на Врабеца от мое име и да й предадеш, че я обичам. Не ми се иска да се обаждам вкъщи…
— Ясно — отговори Сузи.
— Благодаря — отвърнах. — Благодаря и за подаръците. За всичко. Ти си най супер, Сузи. Скоро ще ти се обадя пак.
— Беки?
— Да?
— На добър час утре в училище!
Двайсет и четири
На следващата сутрин отидохме с татко в училището. След разговора със Сузи веднага си легнах и за малко мисълта ми беше заета с историята за шимпанзето, но по някое време тя се смеси с други мисли и всички те се завихриха в мен, докато накрая се унесох. Но поне вече втора нощ се бях спасила от своя кошмар.
Училището беше на десет минути с кола от нас. Още от огромната площадка за паркиране ми стана ясно с какви превозни средства учениците идваха на училище.
Татко предложи в най-скоро време да си изкарам шофьорска книжка.
— Ще се учудиш колко бързо става това тук — каза той. — Щом си вземеш изпита, трябва да се погрижим да ти вземем кола, за да се почувстваш малко по-независима.
Сетих се за Бентлито, с което вчера Фей ме закара до Венис бийч, и попитах татко дали колата е негова или на Мишел.
— Не — отговори той със смях. — Нямам представа, откъде се е сдобила с нея. Може би има богати родители и гледа Вал само за удоволствие. Тя е съвсем окей, нали?